— Как така?
— Поради вашите панталони.
— Лъжеш се.
— Никак. Босите ви крака имаха тайнствено обаяние над негрите. А сега те съжаляват, че сте ги закрили.
— Ако е въпросът да спечелим битката, ще ги сваля веднага — каза Гуд, като се усмихна.
— Излишно е. Мисля, че все пак ще бъдат достатъчни изкуствената ви челюст и монокълът.
— По-скоро пушките ни.
В този миг сред равнината се чуха страхотни ви кове.
— Битката скоро ще започне — каза Гуд. — Да заемем местата си.
Когато стигнахме до края на платото, гризите вече бяха слезли на половината от хълма. Това смело придвижване беше предизвикало живо вълнение в лагера на Тоуала.
Вражеските полкове бързо се преустроиха и се понесоха напред, за да пресрещнат нашите.
Гризите стигнаха на изхода на конската подкова и вместо да навлязат в равнината, се струпаха в теснината, където зачакаха атаката. Не искаха да избързат, преди останалите части да заемат местата си.
Войниците на Тоуала разбраха, че пред тях е най-смелото племе на страната — гризите. Като ги видяха да се построяват в подножието на хълма, те се спряха, заловиха се за щитовете и наведоха копията.
Скоро след това един вожд с щраусови пера на главата пристъпи напред и даде нареждания с гръмки викове.
Войските на Тоуала тръгнаха да атакуват нашите гризи. Последните оставаха безчувствени и не обръщаха внимание на множеството стрели, които се сипеха върху тях. Но когато нападателите стигнаха на четиридесет крачки, нашите храбреци по знак на Инфадоу и генуезеца наведоха копията и се спуснаха напред като ураган, викайки с всички сили.
Чу се страхотен трясък, сякаш два влака се бяха сблъскали при пълна скорост. Копията блеснаха във въздуха и миг след това се забиха в гърдите на неприятелите.
Гризите, макар и по-малобройни, водеха борба на живот или смърт.
Схватката продължи десет минути. Враговете прииждаха, огъваха се, отстъпваха, като оставяха бойното поле покрито с трупове. После се връщаха с растяща ярост, като се биеха с копия, тояги и брадви.
Най-после гризите се спуснаха в последна атака. Враговете, безсилни вече да устояват, обърнаха гръб и се спуснаха да бягат.
Победата беше спечелена. Но на каква цена! Една трета от гризите лежаха на бойното поле, страшно обезобразени и окървавени.
За щастие господин Фалконе бе излязъл здрав и читав от тази касапница. Перата му гордо се развяваха от вятъра. Спасението му беше истинско чудо при тази кървава среща.
Докато гризите се престрояваха, за да преминат в настъпление, нашите части побързаха да слязат от хълма и да ги подкрепят.
Скоро нова колона от войската на Тоуала се понесе напред и се хвърли върху гризите. Последните ги пропуснаха да се приближат на четиридесет крачки, както бяха направили и преди, после се спуснаха отчаяно върху им. Втората битка излезе също така кървава, но и също така победоносна.
Войските на Тоуала, съставени предимно от млади негри, които се биеха за първи път, не бяха в състояние да издържат атаката на ветераните. След кратка схватка редиците им се огънаха в безредие въпреки виковете и заплахите на вождовете.
И тази битка с три пъти по-многоброен неприятел струваше на гризите страхотни жертви. Броят им вече бе извънредно малък. Въпреки това те се спуснаха живо подир бегълците и превзеха едно укрепление.
В този момент още един път видях да се веят перата на господин Фалконе и на Инфадоу и въздъхнах с облекчение.
Борбата продължаваше. Тоуала имаше нови подкрепления, които вече се придвижваха напред с намерение да отмъстят за първите две поражения.
Този път битката не беше по-малко кървава. Но сега вече и ние участвувахме в нея и присъствието на Иньози беше достатъчно да вдъхне още повече смелост в разгорещените войски.
Изпълнени с нетърпение да свършим по-скоро и да стигнем до стените на краала, спуснахме се бързо в равнината, за да ударим крилата на Тоуаловите войски. Всички бяхме напрегнати и правехме върховни усилия.
Когато Иньози видя, че врагът стръвно напада гризите от всички страни и че те вече ще отстъпят пред огромното числено превъзходство, вдигна бойното си копие и извика гръмогласно:
— Напред, храбри ми биволи!
Войниците, които носеха това име, понеже поясите им бяха направени от биволски опашки, нададоха бойни викове и се спуснаха като един на помощ на гризите.
Не бих могъл да опиша борбата по-нататък. Стори ми се, че земята се разтърсва, толкова страхотно бе сблъскването на тия човешки маси. Яростно звънтене на оръжия и страхотни, оглушителни викове, хората падаха на цели групи под ударите на копия и тояги.
Не знам как бях попаднал до господин Фалконе и стрелях отчаяно, засипвайки вражеските редици с адски огън.