— Няма нищо особено за казване — въздъхна Чернишов. — Пак същата история. Изстрел в тила, револвер девет милиметра. Трупът е в гората, близо до пътя. Младо момче. Надявах се нещо да си измислила по въпроса.
— А относно връзките му?
— Нищо. Никаква връзка с другите потърпевши. Поне на пръв поглед. Вярно, има още много да се рови. Честно да ти призная, започнах да се страхувам от понеделниците. Щом дойда на работа — убийство. Да не си създават навик да ги отстрелват в почивните дни?
— Изглежда, така е. Получава се едно от двете: или до потърпевшите човек може да се докопа само в почивни дни, защото в делник са винаги сред хора или под охрана, или си имаме работа със специфичен престъпник. Например луд. Или който е зает през цялата работна седмица. Ти какво мислиш по този въпрос?
— Ще помисля — каза Чернишов. — От четиримата единият е бил студент, другият — бизнесмен, двама са били без постоянна работа. Може би работата е наистина в начина им на живот. Но къде пътищата им са могли да се пресекат? Защо ги убива един и същи човек?
— Стоп, стоп, Андрюша, не е задължително един и същи човек, оръжието е едно и също. Е, може да се каже, че и начинът е един и същ. Но не можем да бъдем сигурни, че убиецът е все същият.
— Я стига! Според заключенията на експертите във всичките четири случая изстрелът е произведен от разстояние 22–24 метра от човек на ръст около 168 сантиметра. Ако убийците са различни, да не би според теб да са ги подбирали по ръста? Не ти ли се струва, че това е малко вероятно?
— За мен такива думи няма — сви рамене Настя.
— Тоест?
— В нашата работа не можем да се занимаваме с преценка на вероятността. Това е една от най-големите ни грешки. Трябва да допускаме всичко, разбираш ли, всичко без изключение. Мисленето на повечето от нас е организирано неправилно.
— Интересно разсъждаваш. А ще ми кажеш ли как е правилно?
— Правилно е да мислим като компютъра. Играл ли си някога карти с компютър?
— Случвало ми се е — изхъмка Андрей.
— Тогава сигурно си спомняш, че когато в едни ръце има например седмица, десетка и асо, компютърът много дълго мисли коя карта да изхвърли. Човекът просто си знае, че седмицата е по-малка карта, а асото — по-голяма, и хвърля картата, без да се замисля. Докато машината, преди да направи ход, всеки път пресмята разстоянието от седмицата до десетката и по-нататък — до асото, и чак тогава прави своя ход. Тя не може да запомни, че седмицата е винаги по-малка от десетката, тя всеки път наново открива тази истина. Между другото, когато играя, аз винаги имам предвид това. По времето, през което машината мисли, може да се определи приблизително какви карти има в ръцете на противника. Ако картата се хвърля веднага, значи тя или е единствената от тази боя, или има две поредни по сила, например седмица и осмица или дама и поп. Ако мисли дълго, значи или картите са много, или има голямо разстояние помежду им. Та и ние с теб сме така: във всяко престъпление трябва да откриваме всички истини наново, а не да преценяваме степента на вероятност за всяка от тях. Друг е въпросът, че започваме да планираме работата си от проверката на най-вероятните, но през цялото време не бива да забравяме всички, дори най-невероятните възможности.
До дома на Настя стигнаха около десет вечерта.
— Защо не отложим за утре? — предпазливо предложи Чернишов. — Вече е късно, неудобно е някак.
— Защо да е неудобно? — учуди се тя. — Нормално е. Тръгвай, не си измисляй.
Още с влизането вкъщи Настя се завтече към кухнята да сложи чайника на печката. Никога не можеше да работи нормално без чашка силно кафе.
— Извинявай, нямам нищо сготвено, мога да ти предложа само сандвич с кашкавал. Ще хапнеш ли?
— Ще хапна. Аска, вземи по-скоро се омъжи. Хладилникът ти е като на стар ерген.
— Мислиш, че след сватбата ще започна да готвя ли? — засмя се тя. — Хич не се надявай. Скоро ще навърша трийсет и пет, вече не можеш да ме промениш.
— И как смяташ да изхранваш твоя Чистяков?
— Ами той сам ще се изхранва. Хем покрай себе си — и мен.
Тя включи компютъра и подреди отпред на бюрото бележките, които бе направил Чернишов, докато бе работил върху четирите убийства.
— Да започнем с мястото на престъплението. Казвай точните координати.
На монитора се появи картата на Московска област, на която Настя внимателно нанесе четири точки, обозначаващи местата, където са били намерени четирите трупа с огнестрелни рани в тила. Всички точки бяха на различно разстояние от центъра на Москва. Най-близката — на четирийсет километра, най-далечната — на сто и десет.