— Точно.
— Името е странно, но смятам, че там можете да получите доста прилична храна.
— Няма да рискувам да експериментирам — каза сър Едуард. — Бидейки по-далеч от своето детство в сравнение с вас, приятелю, аз може би си спомням детските стихчета по-добре. Има едно класическо, което гласи: „Изпей песничка за шест пенита, джобче пълно с ръж, двадесет и четири коса, приготвени на пай“ и така нататък. Останалото не ни касае.
Рязко се обърна кръгом.
— Къде отивате? — попита Матю Вон.
— Обратно във вашата къща, приятелю.
Вървяха мълчаливо. Матю Вон хвърляше озадачени погледи към спътника си. Сър Едуард влезе, отиде до едно чекмедже, извади кадифената чанта и я отвори. Погледна към Матю и младежът неохотно напусна стаята.
Сър Едуард изсипа сребърните монети на масата. После кимна. Паметта не беше му изневерила.
Стана и позвъни, като едновременно с това мушна нещо в дланта си.
Марта се отзова на звънеца.
— Марта, ако си спомням правилно, вие ми казахте, че сте имали малка препирня с покойната си господарка за една от новите шестпенсови монети.
— Да, господине.
— О! Но любопитно е, че сред тези монети няма нова шестпенсова монета, Марта. Има две шестпенсови монети, но и двете са стари.
Тя го загледа озадачено.
— Знаете ли какво означава това? Някой, наистина, е идвал в къщата тази вечер — някой, на когото господарката ви е дала шест пенита… Мисля, че му ги е дала за това…
С бързо движение напред, той вдигна ръката си, в която държеше бездарното стихотворение за безработицата.
Един поглед към лицето й беше достатъчен.
— Играта свърши, Марта. Виждате, че знам. По-добре да ми разкажете всичко.
Тя се отпусна на един стол, а сълзите й рукнаха по лицето й.
— Вярно е, вярно е, звънецът не звънна както трябва, аз не бях сигурна, а после си помислих, че е по-добре да отида да видя. Стигнах до вратата точно когато той я повали с удар. Купчината банкноти от по пет лири беше на масата пред нея — тази гледка бе станала причина той да го направи — това и предположението, че е сама вкъщи, тъй като тя му беше отворила. Не можах да извикам. Бях като парализирана, после той се обърна и видях, че е моя син… Винаги е бил лош. Давах му толкова пари, колкото можех. Два пъти лежа в затвора. Трябва да е наминал да ме види и госпожица Кребтри, виждайки, че не отивам да отворя вратата, е отишла и сама е отворила. Той се е смутил и е извадил една от тези листовки за безработицата и господарката, която беше снизходителна, му е казала да влезе и е извадила шестпенсова монета. А през цялото време тази купчинка банкноти е лежала на масата, там, където беше когато й дадох рестото. И дяволът влязъл под кожата на моя Бен, той отишъл зад нея и я повалил с удар.
— И после? — попита сър Едуард.
— О, господине, какво можех да направя? Моята собствена плът и кръв. Баща му беше лош човек, Бен е тръгнал по неговия път, но ми е син. Избутах го навън, върнах се в кухнята, и отидох да сложа вечерята в обичайното време. Мислите ли, че е било много лошо от моя страна, господине? Опитвах се да не ви лъжа, когато ми задавахте въпроси.
Сър Едуард се изправи и с прочувствен глас каза:
— Бедната жена. Много ми е мъчно за вас. Все едно, както знаете, законът ще трябва да си каже думата.
— Той избяга извън страната, господине. Не знам къде е.
— Тогава има шанс да избегне бесилката, но не разчитайте много на това. Бихте ли изпратили госпожица Магдалийн при мен.
— О, сър Едуард. Колко прекрасно от ваша страна, колко сте чудесен. Спасихте ни. Как бих могла да ви се отблагодаря! — възкликна Магдалийн, когато той свърши краткия си разказ.
Сър Едуард й се усмихна и нежно докосна ръката й. Той беше истински, велик човек. Малката Магдалийн беше много очарователна на „Силурик“. Този цъфтеж на седемнадесетгодишните! Чудесен е! Сега, разбира се, го беше изгубила напълно.
— Следващия път, когато ви е нужен приятел… — започна той.
— Веднага ще дойда при вас.
— Не, не. Точно това не искам да правите. Идете при някой по-млад мъж — извика уплашено сър Едуард.
Той се измъкна ловко от благородните домакини, извика такси и потъна в него с въздишка на облекчение.
Дори очарованието на свежите седемнадесетгодишни сега изглеждаше съмнително.
Наистина то не можеше да се сравнява с една много богата библиотека по криминология.
Таксито сви по Куин Анс Клоуз.
Неговата задънена улица.