Жул Верн
Пет седмици в балон
Първа глава
Голям наплив слушатели имаше на заседанието на Лондонското кралско географско дружество, площад Ватерло 3, на 14 януари 1862 година. Председателят, сър Френсис М., направи важно съобщение на почитаемите си колеги в една реч, често прекъсвана от ръкопляскания.
Този рядък образец на красноречие завърши най-после с няколко надути фрази, в които патриотизмът се лееше като порой:
— Англия е вървяла винаги начело на народите (известно е, че народите изобщо вървят начело един на друг) поради безстрашието на своите пътешественици в областта на географските открития. (Много одобрения.) Доктор Самуел Фергюсън, един от славните й синове, не ще измени на своя произход. (Викове от всички страни: „Не! Не!“) Ако този опит успее („Ще успее!“), той ще допълни и ще свърже в едно откъслечните познания на африканското картознание (бурни одобрения), а ако не успее („Никога! Никога!“), ще остане поне като един от най-смелите замисли на човешкия дух! (Бясно тропане с крака.)
— Ура! Ура! — ревна събранието, наелектризирано от тези вълнуващи думи.
— Ура за безстрашния Фергюсън! — провикна се един от най-разпалените слушатели.
Екнаха възторжени викове. Името на Фергюсън гръмна във всички уста и ние имаме основание да вярваме, че то спечели особено много, като мина през английските гърла. Заседателната зала се разтресе.
А там имаше много от тия безстрашни пътешественици, състарени, уморени, чийто жив темперамент ги бе накарал да обиколят петте части на света. Всички те, повече или по-малко, телом или духом, се бяха спасили от корабокрушения, от пожари, от томагавките на индианците, от боздуганите на диваците, от стълба на изтезанията, от стомасите на полинезийците! Но нищо не можа да спре биенето на сърцата им, докато трая докладът на сър Френсис М., а открай време той беше положително най-бляскавият ораторски успех на Лондонското кралско географско дружество.
Но в Англия възторгът не се задоволява само с думи. Той сече монети по-бързо и от машината на кралската монетна палата. Гласувано бе веднага, на самото заседание, парично насърчение за доктор Фергюсън и то достигна сумата две хиляди и петстотин лири1. Размерът на сумата съответствуваше на размера на предприятието.
Един от членовете на дружеството запита председателя дали доктор Фергюсън няма да бъде официално представен.
— Докторът е на разположение на събранието — отвърна сър Френсис М.
— Нека влезе! — чуха се гласове. — Нека влезе! Добре е да видим със собствените си очи един така необикновено смел човек.
— Това невероятно предложение може да има само целта да ни въведе в заблуда! — каза стар апоплектик комодор2.
— Ами ако доктор Фергюсън не съществува? — подхвърли някой дяволито.
— Ще трябва да го измислим — отвърна шеговито един от членовете на това сериозно дружество.
— Кажете на доктор Фергюсън да влезе — каза простичко Френсис М.
И докторът влезе сред гръм от ръкопляскания, без да се вълнува ни най-малко.
Той беше около четиридесетгодишен мъж, обикновен на ръст и по телосложение. Силната червенина на лицето му издаваше неговия буен темперамент. Той имаше студен вид, беше с правилни черти, с голям нос, приличен на носа на кораб, като у човек, предопределен за открития. Очите му, много кротки, повече умни, отколкото смели, придаваха голям чар на лицето му. Ръцете му бяха дълги, а краката му стъпваха на земята със самоувереността на голям пешеходец.
Спокойна сериозност лъхаше от цялата външност на доктора и на човек и през ум не би му минала мисълта, че той може да бъде оръдие дори на най-невинната мистификация.
Затова виковете „ура“ и ръкоплясканията стихнаха чак когато доктор Фергюсън с любезно движение помоли за тишина. Той се отправи към приготвеното за него кресло. После прав, неподвижен, с енергичен поглед, дигна към небето показалеца на дясната си ръка, отвори уста и изрече една едничка дума:
— Excelsior!3
Не! Никога неочакваното запитване в парламента на господа Брайт и Кобден, никога искането на извънредни фондове от лорд Палмерстон за укрепяване на английските канали не са имали такъв успех. Речта на сър Френсис М. беше надмината, и то много. Докторът беше едновременно величествен, голям, скромен и внимателен. Той изрази с една дума положението:
— Excelsior!
Старият комодор, присъединил се безусловно към тоя необикновен човек, поиска речта на доктор Фергюсън да бъде поместена „изцяло“ в Бюлетина на Кралското Географско дружество в Лондон.
Какъв ли беше този доктор и на какво ли начинание щеше да се посвети?