Кенеди и Джо, които не се вълнуваха толкова много от научните въпроси, скоро заспаха дълбоко, охранявани от доктора. В сряда, 23 април, в четири часа сутринта, „Виктория“ дигна котва при сивкаво небе. Нощта бавно напускаше езерните води, покрити с гъста мъгла, но скоро силен вятър разпръсна всичката мъгла. „Виктория“ се люшка известно време в различни посоки и най-после литна право на север.
Доктор Фергюсън плесна радостно ръце.
— Пътуваме в правилна посока! — извика той. — Или днес ще видим Нил, или никога! Навлизаме в нашето полукълбо!
— О, господарю! — възкликна Джо. — Да не мислите, че тук минава екваторът?
— Точно тук, драги мой!
— Моля извинете, но ми се струва, че трябва да го полеем, без да губим време.
— Налей по чаша грог! — засмя се докторът. — Ти разбираш по особен начин космографията, Джо, и той никак не е глупав.
Така бе отпразнувано на борда на „Виктория“ прелитането над екватора.
Тя летеше бързо. На запад се виждаше ниският и почти равен бряг. В дъното се издигаха по-стръмните възвишения Уганда и Узога. Скоростта на вятъра ставаше необикновена — близо тридесет мили в час. Бурно развихрени, водите на Нианза се пенеха като морски вълни. По някои мъртви вълни, които се люшкаха дълго, след като стихне вятърът, докторът позна, че езерото е много дълбоко. Едва съзрях една-две груби лодки през време на бързото прелитане.
— Това езеро с високото си равнище — забеляза докторът — е явно природен водоем на реките от източната част на Африка. Небето му връща в дъжд това, което отнема в изпарения от неговите притоци. Струва ми се, че Нил положително извира оттук.
— Ще видим това — възрази Кенеди.
Към девет часа се приближиха до западния бряг. Той изглеждаше пуст и залесен. Вятърът изви малко на изток и успяха да зърнат другия бряг на езерото. Той извиваше така, че завършваше с много отворен ъгъл към 2°40’ северна ширина. Високи планини издигаха острите си голи върхове в тоя край на Нианза. Но между тях, в дълбока и лъкатушна клисура, клокочеше река.
Както направляваше аеростата си, доктор Фергюсън с жаден поглед разглеждаше местността.
— Гледайте! — викаше той. — Гледайте, приятели мои. Разказите на арабите са верни. Те говорят за река, през която езерото Укереуе се излива на север, и тая река съществува, и ние се спускаме по нея, и тя тече с бързина, равна на нашата собствена скорост! И тая капка вода, която бяга под краката ни, положително ще се влее във водите на Средиземно море! Това е Нил!
— Това е Нил! — повтори Кенеди, който се запали от възторга на Самуел Фергюсън.
— Да живее Нил — извика Джо, който на драго сърце викаше да живее нещо, когато беше доволен.
Грамадни канари препречваха тук-таме течението на тайнствената река. Водата кипеше. Образуваха се бързеи и водопади, които потвърждаваха предположенията на доктора. От околните планини се изливаха много ручеи, които се плискаха пенливо надолу. Можеха да се наброят стотици. От почвата извираха тънки пръснати струи вода, които се преплитаха, сливаха се, надпреварваха се и всички тичаха към раждащата се рекичка, която, след като ги погълне, ставаше река.
— Да, това е Нил — повтори убедително докторът. — Произходът на името му е вълнувал учените не по-малко от произхода на водите му. Предполагали, че иде от гръцки, от коптски, от санскритски42. Но това в края на краищата няма значение, щом като той най-после разкрива тайната на изворите си.
— Но как да се уверим, че това е същата река, която са видели пътешествениците от север? — попита ловецът.
— Ще имаме точни, неоспорими, безпогрешни доказателства, ако вятърът бъде благоприятен още един час — заяви Фергюсън.
Планините се разделяха, като правеха място на множество села, на нивя, засети със сусам, с метла, със захарна тръстика. Племената в тези области бяха възбудени, враждебни. Те изглеждаха повече склонни към гняв, отколкото към боготворене. Предусещаха, че това са чужденци, а не богове. Сякаш с излитането към изворите на Нил им бяха откраднали нещо. „Виктория“ трябваше да лети извън обсега на мускетите им.
— Трудно ще бъде да слезем тук — забеляза шотландецът.
— Ха! — възрази Джо. — Толкова по-зле за тия туземци! Ще ги лишим от удоволствието да разговарят с нас.
— Но аз трябва да сляза, макар и за четвърт час — заяви доктор Фергюсън. — Иначе не ще мога да установя резултатите от нашите изследвания.
42
Един византийски учен вижда в Neilos аритметично име. N представлява 50, E — 5, I — 10, L — 30, O — 70, S — 200, което дава броя на дните в годината.