— Да изхвърля четиристотин ливри! — възкликна жално Джо.
— И дори малко повече, за да се издигнем. Хайде, смело!
Почтеният момък започна да изхвърля баласт, като въздишаше тежко. От време на време се спираше:
— Издигаме се! — казваше той.
— Не се издигаме — беше постоянният отговор.
— Движим се — рече той най-после.
— Продължавай — повтаряше Фергюсън.
— Издига се, уверен съм в това!
— Продължавай — обади се Кенеди.
Тогава Джо грабна отчаян една последна буца и я хвърли вън от коша. „Виктория“ се издигна на стотина стъпки и с помощта на горелката скоро прелетя над околните върхове.
— Сега, Джо — каза докторът, — ти остава добро състояние и ако успеем да го запазим до края на пътешествието, ти ще бъдеш богат през целия си живот.
Джо не отговори нищо, а се отпусна блажено на каменното си ложе.
— Виждаш, драги Дик — обади се докторът, — какво влияние оказва тоя метал върху най-добрия момък на света. Колко страсти, колко алчност, колко престъпления би могло да породи откриването на такава златна мина! Жалко!
Привечер „Виктория“ бе изминала деветдесет мили на запад. Намираше се на хиляда и четиристотин мили по права линия от Занзибар.
Двадесет и четвърта глава
„Виктория“, хвърлила котва върху едно самотно и почти изсъхнало дърво, прекара нощта напълно спокойно. Пътешествениците имаха възможността да поспят, което им беше толкова нужно. Преживелиците през последните дни им бяха оставили тъжни спомени.
Сутринта небето пак стана прозрачно светло и топло. Балонът се издигна в простора. След няколко безплодни опита той срещна слабо течение, което го понесе на северозапад.
— Не напредваме вече — каза докторът. — Ако не се лъжа, ние изминахме половината от нашия път приблизително за десет дни. Но при бързината, с която се движим, ще ни трябват месеци, за да го завършим. Това е още по-неприятно, защото сме застрашени да останем без вода.
— Ще намерим вода — отвърна Дик. — Невъзможно е да не срещнем някоя река, някой ручей или езерце в тази обширна страна.
— И на мене ми се иска това.
— Да не би товарът на Джо да забавя хода ни?
Кенеди говореше така, за да подразни добрия момък. Той правеше това с още по-голямо удоволствие, защото беше изпитал за миг болезнените чувства на Джо. Но не се издаде с нищо и се държеше като че ли са му чужди човешките слабости. Всичко това беше на шега, разбира се. Джо го погледна жално. Но докторът не отговори. Той мислеше не без скрит ужас за безкрайните сахарски пустини. Там керваните по цели седмици не срещат извор, за да утолят жаждата си. И разглеждаше най-внимателно и най-леките гънки на повърхността.
Тоя страх и последните преживелици бяха променили чувствително настроението на тримата пътешественици. Те говореха по-малко. Бяха потънали повече в собствените си мисли.
Почтеният Джо не беше вече същият, откакто бе потопил поглед в златния океан. Той мълчеше. Поглеждаше алчно струпаните в коша камъни, днес без цена, а утре — безценни.
Но тая част на Африка изглеждаше опасна. Малко по малко настъпваше пустинята. Нямаше никакво село, не се виждаха дори отделни колиби. Растителността намаляваше. Мержелееха се само някои хилави растения, като в покритите с изтравниче шотландски хълмове започваха да се разстилат белезникави пясъци и нажежени камъни, мяркаха се няколко мастикови дръвчета и трънливи храсталаци. Сред тая пустош земната повърхнина се състоеше предимно от груби и остри скалисти хребети. Тия признаци на безводие караха доктор Фергюсън да се замисля.
Но не можеха да отстъпят. Трябваше да вървят напред. Докторът и не искаше друго. Той би желал някоя буря, за да го отнесе отвъд тая страна. Но на небето нямаше никакъв облак! През тоя ден „Виктория“ не измина и тридесет мили.
Да имаше вода! Но бяха останали всичко три галона46! Фергюсън остави един галон настрани за утоляване на палещата жажда, която деветдесетте градуса47 топлина правеха непоносима. И тъй два галона оставаха за поддържане на горелката. Можеха да произведат само четиристотин и осемдесет кубически стъпки водород, а горелката изразходваше около девет кубически стъпки на час. Тъй че имаха възможност да летят само още петдесет и четири часа. Всичко това бе изчислено с математическа точност.
— Петдесет и четири часа! — каза той на своите спътници. — Понеже съм твърдо решил да не пътувам нощем, да не би да пропусна някоя река, извор или блато, остава ни да пътуваме три дни и половина, а през това време трябва да се намери на всяка цена вода. Реших, че съм длъжен да ви предупредя за тежкото положение, приятели мои, защото оставих само един галон за пиене и ще трябва да го разпределим много строго.