— Ще видим, Дик, Ще видим.
— Не се ли боиш, че силното слънце може да повреди нашия балон? — попита Кенеди доктора.
— Не. Гутаперчата, с която е намазана тафтата, издържа на много по-висока температура. Понякога я подлагах вътрешно, посредством серпантината, на сто петдесет и осем градуса48 и ризата изглежда, че никак не е пострадала.
— Облак! Истински облак! — извика в същия миг Джо, чийто пронизителен поглед не отстъпваше на никакви далекогледи.
И наистина гъста и вече ясно очертана ивица се издигаше бавно над хоризонта. Тя изглеждаше напластена и сякаш обла. Беше образувана от струпването на малки облаци, които бяха запазили първоначалната си форма, и докторът заключи, че събирането им не се дължи на никакво въздушно течение.
Тая компактна маса се беше появила към осем часа сутринта, а чак в единадесет часа засенчи слънчевия диск, който изчезна напълно зад плътната завеса. В същия миг долният край на облака се откъсна от линията на хоризонта, който блесна ослепително.
— Това е самотен облак — заяви докторът. — Не бива да разчитаме много на него. Погледни, Дик, формата му е още точно такава, каквато беше тая сутрин.
— Наистина, Самуел, той не носи нито дъжд, нито вятър, за нас поне.
— Има такава опасност, защото стои на много голяма височина.
— Слушай, Самуел! Ами ако отидем при този облак, който не желае да се излее над нас?
— Мисля, че това няма да ни помогне особено много — отвърна докторът. — Ще изразходваме още повече газ, а следователно и повече вода. Но при нашето положение не бива да пренебрегваме нищо. Ще се издигнем.
Докторът насочи целия пламък на горелката в спиралите на серпантината. Разви се силна топлина и скоро балонът се издигна под влияние на разширения водород. На около хиляда и петстотин стъпки над повърхността той срещна непрогледния облак и навлезе в гъста мъгла, като продължаваше да лети на същата височина. Но не откри никакъв ветрец. Дори в мъглата сякаш нямаше влага и предметите, до които се докосваше, едва бяха овлажнени. „Виктория“, потънала цяла в тая пара, може би полетя по-бързо, но това беше всичко.
Докторът установяваше отчаян нищожната полза от своето издигане, когато Джо извика крайно изненадан:
— Ах, дявол да го вземе!
— Какво има, Джо?
— Господарю! Господин Кенеди! Що за чудо!
— Но какво има?
— Ние не сме тук сами! Има измамници! Откраднали са ни изобретението!
— Луд ли е? — попита Кенеди.
Джо беше въплъщение на изумлението! Той стоеше неподвижен.
— Да не би слънцето да е объркало ума на горкото момче? — каза той, като се обърна към Джо. — Ще ми кажеш ли?… — промълви той.
— Но вижте, господарю — каза Джо, като посочи някаква точка в пространството.
— Кълна се в свети Патрик! — извика на свой ред Кенеди. — Това е невероятно! Самуел, Самуел, виж и ти!
— Виждам — отвърна спокойно докторът.
— Друг балон! Други пътници като нас!
И наистина на двеста стъпки друг аеростат плаваше във въздуха със своя кош и с пътниците си. Той летеше в същата посока като „Виктория“.
— Не ни остава нищо друго, освен да му дадем сигнал — предложи докторът. — Вземи флага, Кенеди, и го развей.
Изглежда, че на пътниците в другия балон в същия миг им беше хрумнала същата мисъл, защото същото знаме повтаряше точно същия сигнал в ръка, която го развяваше по същия начин.
— Какво значи това? — попита ловецът.
— Маймуни! — извика Джо. — Подиграват се с нас!
— Това, значи — засмя се Фергюсън, — че ти самият даваш тоя сигнал, драги ми Дик. Това означава, че ние самите сме във втория кош! Този балон е чисто и просто нашата „Виктория“.
— А, извинете господарю, но никога няма да ме убедите в това — заяви Джо.
— Качи се на борда, Джо, размахай ръце и ще видиш.
Джо послуша: неговите движения бяха точно и веднага възпроизведени.
— Това е мираж — обясни докторът, — нищо друго. Обикновено зрително явление. Дължи се на различната гъстота на въздушните пластове и толкоз.
— Чудно! — повтаряше Джо, който не искаше да отстъпи, и продължаваше най-упорито своите опити.
— Каква любопитна гледка! — обади се Кенеди. — Удоволствие е да гледаш нашата храбра „Виктория“! Знаете ли, че тя изглежда добре и е величествена?
— Колкото и да обяснявате случая по своему — възрази Джо, — той все пак е необикновен.
Но скоро отражението постепенно изчезна. Облаците се издигнаха много високо, като изоставиха „Виктория“, която не се и опита вече да ги следва, и след един час изчезнаха в небето.
Едва доловимият вятър сякаш още повече стихна. Отчаян, докторът се приближи към земята.