Много роби работеха в нивята — отглеждаха метла, вид просо, което беше главната им храна. С най-глупава изненада следяха минаването на „Виктория“, която летеше като метеор. Вечерта тя спря на четиридесет мили от Йола и пред нея, но далече се издигаха двата остри върха на планината Мендиф.
Докторът нареди да хвърлят котвите и те се закачиха за върха на високо дърво. Но много силен вятър люлееше „Виктория“ така, че тя лягаше почти водоравно и понякога положението на коша ставаше извънредно опасно. Фергюсън не мигна цялата нощ. Неведнъж бе готов да пререже котвеното въже и да избяга от стихията. Най-после бурята стихна, и люшканията на аеростата не бяха вече никак опасни.
На другия ден вятърът бе по-умерен, но отдалечаваше пътешествениците от града Йола — наново построен от фуланите, той будеше любопитството на Фергюсън. Все пак трябваше да се примири с полета на север и дори малко на изток.
Кенеди предложи да спрат за малко в тая благоприятна за лов страна. Джо твърдеше, че се чувствувала нужда за прясно месо. Но дивите нрави в тоя край, враждебното отношение на населението, няколкото пушечни изстрела, отправени към „Виктория“, накараха доктора да продължи пътя си. Летяха над област, място на сеч и пожари, където се водеха непрестанно войни, в които султаните залагаха царствата си сред най-свирепи кръвопролития.
Много и гъсто населени села, с дълги колиби, се простираха между големите пасбища, чиято буйна трева бе осеяна с виолетови цветчета. Колибите, прилични на грамадни кошери, се гушеха зад бодливи плетове.
Въпреки усилията на доктора балонът летеше право на североизток, към планината Мендиф, която се губеше сред облаците. Високите върхове на тия планини разделят басейна на Нигер от басейна на езерото Чад.
В три часа „Виктория“ се намираше срещу планината Мендиф. Не можеха да я избягнат и трябваше да прелетят над нея. С помощта на температурата, която увеличи на сто и осемдесет градуса54, докторът даде на балона нова подемна сила от около хиляда и шестстотин ливри. Той се издигна на повече от осем хиляди стъпки. Това беше най-голямата височина, която бяха достигали през пътешествието, и стана толкова студено, че докторът и другарите му трябваше да се завият с одеялата.
Фергюсън побърза да се спусне надолу, тъй като ризата на аеростата се беше издула до спукване. Но все пак намери време да установи вулканическия произход на планината, чиито угаснали кратери са вече само дълбоки бездни. От грамадните купища курешки склоновете на Мендиф приличаха на варовити скали — там имаше с какво да се наторят земите на цялото Обединено кралство.
В пет часа „Виктория“, защитена от южните ветрове, летеше леко край планинските склонове и се спря в широка поляна, далеч от каквото и да било жилище. Щом докосна земята, взеха всички мерки да я закрепят здраво и Кенеди с пушка в ръка се спусна в наклонената долина — скоро се върна с половин дузина диви патици и с някакъв бекасин, който Джо сготви много умело. Вечерята бе приятна и нощта мина в дълбок сън.
Тридесета глава
На следния ден, 11 май, „Виктория“ продължи опасния си полет. Пътешествениците имаха в нея доверието, което има моряк в кораба си.
Страхотни урагани, тропически горещини, опасни издигания, още по-опасни спускания — навсякъде и винаги тя се беше справяла благополучно. Може да се каже, че Фергюсън управляваше умело. И без да знае къде ще попадне, докторът не се боеше за изхода на пътешествието. Само че в тая страна на варвари и фанатици благоразумието му налагаше да взема най-строги мерки. И той посъветва другарите си да бъдат нащрек всеки миг и във всичко.
Вятърът ги носеше малко по на север и към девет часа съгледаха големия град Мосфея, построен върху една височина, самата тя затворена между две високи планини. Той беше непристъпен — само тесен път между блато и гора водеше към него.
В този миг някакъв шейх, придружен от конна свита, облечена в пъстроцветни дрехи, предшествуван от тръбачи и от бързоходци, които отстраняваха клонките по пътя му, влизаше в града.
Докторът се спусна, за да разгледа по-отблизо туземците. Но щом балонът се приближи към тях, те страшно се уплашиха и скоро побягнаха с всичките сили на собствените си крака или на краката на своите коне.
Единствен шейхът не мръдна. Той взе дългия си мускет, напълни го и гордо зачака. Докторът слезе само на сто и петдесет стъпки над него и го поздрави най-любезно на арабски.