Холмс кимна.
— Много жалко — рече тихо той. — Бях поканен в Америка, за да разследвам покушението срещу вашия президент Гарфийлд… по-точно, за да проверя дали убиецът Шарл Гито е свързан с анархистките конспиратори, които по-късно се опитаха да убият кралица Виктория. Разследването ми разкри, че Шарл Гито е действал сам и е бил движен от мотиви, създадени в изкривеното му съзнание. Но същото това разследване разкри корупционните практики сред много членове на вашето детективско бюро — включително приемането на пари от известни анархистки конспиратори.
Брок обърна гръб на Холмс и отиде до прозореца, за да погледне навън.
Преди Мур да се развика отново, Холмс каза:
— Нека ви представя другите трима господа, за чието присъствие настоя президентът Кливланд.
Холмс кимна към един нисък, красив мъж, който стоеше близо до Брок и прозореца. Мустаците на господина бяха намазани с восък и завити по френска мода, тъмната му коса беше зализана, но всякакви мисли за контешки вид биваха попарени от квадратната му челюст, плътните устни и авторитетния поглед.
— Господин Уилям Рокхил, ако не се лъжа — каза Холмс. — Изпълнителен секретар на Третия помощник държавен секретар и наша свръзка с Държавния департамент и различните европейски правителства, в случай че се наложи да контактуваме с тях.
Рокхил се поклони леко на Шерлок Холмс.
— Un plaisir de vous rencontrer31, мосю Холмс. — Той се поклони и на останалите. — Господин вицепрезидент. Господа.
Детективът посочи с жест високия мълчалив мъж с бяла коса, разделена на път по средата, единствения в стаята, освен Холмс, който беше гладко избръснат.
— Вие сте господин Дръмънд, предполагам?
Високият мъж се поклони леко.
— Андрю Л. Дръмънд, на вашите услуги.
— Господин Дръмънд е настоящият Началник на тайните служби към Министерството на държавната хазна — рече Холмс.
Дръмънд леко кимна. В ясните му сини очи като че ли проблесна веселие.
— Какво общо, по дяволите, имат Държавният департамент и Държавната хазна с тази история? — прогърмя гласът на суперинтендант Мур. — И във връзка с това — суперинтендантът вдигна бастуна си и посочи Холмс, — кой, по дяволите, сте вие и кое ви дава правото да призовавате Главния суперинтендант на вашингтонската полиция?
Преди Холмс да успее да отговори, шестият, последен човек в стаята, единственият, който все още не беше представен, около шейсетгодишен, мълчалив, оплешивяващ мъж с мустаци, който стоеше в сенките в ъгъла, рече тихо:
— Аз ще отговоря на това, суперинтендант Мур. Аз съм вицепрезидентът Адлай Е. Стивънсън. Господин Шерлок Холмс, най-прочутият и уважаван детектив-консултант на Англия, поиска свикването на днешната среща от името на президента Кливланд, който моли всички присъстващи за пълно съдействие по въпрос от национално значение.
— Господин вицепрезидент… — заекна главният суперинтендант на полицията Мур и млъкна. Холмс знаеше от Хей и някои други хора, че вицепрезидентът Адлай Стивънсън, издигнат от помощник-началник на Националната пощенска служба до вицепрезидент по прищявка на партията на Кливланд по време на Демократическата конвенция през 1892 година, можеше да се появи на почти всяко парти или сбирка във Вашингтон и нямаше да бъде разпознат. (Холмс нямаше да се изненада и четири години по-късно, в края на 1897 година, когато щеше да прочете в една малка статия в лондонския „Таймс“: „Попитан дали президентът Кливланд някога е търсил мнението му по някой въпрос, вицепрезидентът Адлай Е. Стивънсън отговори: «Не още. Но до края на мандата ми все още остават няколко седмици.»“).
— Проблемът, който стои пред нас, господа — каза Холмс, забелязвайки, че дори бившият главен суперинтендант на полицията Брок е отклонил вниманието си от прозореца, — са плановете на анархистите за убийството на Нейно величество кралица Виктория и монарсите, императорите и избраните лидери на поне дванайсет други държави, като се започне с убийството на президента Гроувър Кливланд преди или на самия първи май.
Именно вицепрезидентът Стивънсън се зае да сведе избухналата глъчка до поредица от въпроси и отговори към спокойния Шерлок Холмс.
Началникът на тайните служби Дръмънд: Доколко достоверна е информацията относно покушението срещу президента Кливланд, господин Холмс?
Шерлок Холмс: Изключително достоверна, сър.
Началникът на тайните служби Дръмънд: Има ли някакви конкретни детайли в това предупреждение, или е просто обичайната неопределена заплаха?