— А другата половина? — промърмори Джеймс.
— Когато пристигна, ти ни помоли да бъдем дискретни — тоест да не разгласяваме присъствието ви — но това беше преди почти две седмици, Хари. Знаеш с каква скорост се разпространяват слуховете в този малък град, въпреки всичките ни усилия.
— Разбира се — рече Джеймс. — И се радвам да чуя, че Адамс се е върнал; с нетърпение очаквам да се видя с него.
— Той казва, че никога не вечеря навън — каза Хей, някак разсеяно.
— Но и двамата знаем, че това са глупости. Хенри не е организирал кой знае колко големи вечерни партита у тях, но си е все така общителен. Просто иска да изглежда като саможивец.
— Мисля, че го разбирам — каза Джеймс. — Мога ли да попитам кой друг ще присъства, освен Адамс? Кинг не се е върнал в града, нали?
— Поне аз не знам — отвърна Хей. — Телеграфирах до неговия „Юниън Клъб“ в Ню Йорк, но все още не съм получил отговор. Вероятно вече е някъде под земята в Мексико, заровен до ушите в самородно злато или диаманти.
Джеймс чакаше.
— Останалите на партито са обичайните заподозрени — продължи Хей. Джеймс си спомняше твърде добре посещението на една посредствена пиеса — някаква комедийно-романтична мелодрама всъщност — в Лондон, заедно със семейство Хей, и как дни след това Джон не спираше да повтаря (на Джеймс) онази изключително незапомняща се фраза: „На партито ще присъстват всички обичайни заподозрени“. Познавайки доста тесния социален кръг, в който се движеха семействата Адамс и Хей, Джеймс успя поне отчасти да разбере защо Хей намираше фразата „обичайните заподозрени“ за толкова забавна.
— Дон и Лизи ще дойдат — каза Хей. — Както и Лодж и Нани, разбира се. И Адамс… всъщност всичко е организирано, за да го приветстваме с добре дошъл. И… о, да… когато миналата седмица попита за децата, аз ти казах, че Алис, Хелън, Кларънс и Дел все още имат занятия в училище, но този уикенд Дел се прибира от академията „Сейнт Пол“ и Хелън също ще бъде с нас.
— Чудесно — каза Джеймс, който ненавиждаше деца около себе си — дори попораснали деца — на партитата. — Отдавна не съм ги виждал. В последното си писмо спомена, че Дел доста е пораснал.
Седемнайсетгодишният Аделберт — „Дел“ — Хей винаги се бе струвал на Хенри Джеймс (а вероятно и на баща му Джон Хей) доста несъобразително, скучно, безинтересно момче. Но Джеймс не беше виждал никое от четирите деца от поне пет години, когато цялата фамилия Хей се изсипа en masse32 в Лондон.
— Невероятно се е издължил — засмя се Хей. — Сега Дел е поне метър и осемдесет и тежи повече от деветдесет килограма. И е станал доста добър атлет в „Сейнт Пол“. През есента отива в Йейл и смята да се заеме с футбол. Футбол, Хари. Американски футбол, в който някой рядко използва краката си.
— Футбол? — рече Джеймс с безизразен тон. Думата, в американския контекст, не му говореше почти нищо. — Не онова, което наричаме сокър?
— Не, съвсем различна игра — отвърна Хей. — Очевидно е била измислена — или по-скоро адаптирана — от европейските футбол и ръгби, в по-голямата си част ръгби, мисля, и правилата ѝ са били формулирани преди десетина и повече години от някакъв студент в Йейл по онова време, някой си Уолтър Кемп, който станал спортен директор… главен треньор по футбол… каквото и да значи това. В момента футболът е много популярен в „Айви Лийг“, Хари. Очевидно от няколко години между Харвард и Йейл се провежда ежегодно състезание по футбол. Миналата година някакъв гений от Харвард на име Лорън Деланд въвел нова унищожителна маневра или движение, или… нещо… наречено „летящ клин“ — нямам представа какво означава това — но въпреки това Йейл отново успели да спечелят с шест на нула. Дел умира от нетърпение да започне да тренира при Уолтър Кемп.
— И Хелън също ще бъде тук утре вечер? — попита Джеймс. Той беше готов да си избоде и двете очи с тъп нож, ако това щеше да го отърве от спортната тема. — Вече трябва да е на… осемнайсет?
— Да — отвърна Хей. — И напоследък се е посветила изцяло на писането на поезия и дори на няколко разказа. Не ѝ позволявай да те сгащи в ъгъла, Хари.
— Последния път в Лондон беше прелестна и освежаваща тринайсетгодишна събеседница — рече Джеймс. — Мога само да си представя колко приятно ще е да бъда „сгащен в ъгъла“ от нея, за да обсъждаме всякакви литературни неща.
— Адамс трябва да се срещне с Шерлок Холмс — каза Хей с внезапно сериозен глас. — Това е основната причина за тази сбирка… не че Адамс нямаше да поиска да се види с теб, Хари, при първа удобна възможност. Доста се разстрои, че е пропуснал първата ти седмица тук. Но не бях сигурен какво да му кажа… за цялата тази история с Холмс. Според теб кой ще се появи утре вечер — Шерлок Холмс или Ян Сигерсон?