До Киплинг седеше Хенри Адамс, а до него беше Теди Рузвелт. Тази вечер Огюст Сен Годен бе заел стола в противоположния край на масата, точно срещу Джон Хей. Джеймс се възхищаваше от скулптурите на Сен Годен до такава степен, че трудно можеше да го опише с думи — според него скулптурата на гроба на Клоувър Адамс показваше не само достигнали съвършенство умения, но и изумителен кураж, който не пробуждаше никакво усещане за „надежда, задгробен живот или благовест и алилуя“43, както го беше изразил онзи бездарен драскач По, а само бездънно чувство за тъга и загуба.
До Сен Годен, от дясната страна на масата, седяха Кларънс Кинг, доктор Грейнджър и Хенри Кабът Лодж, който се падаше отляво на Хей.
Тази вечер всички мъже край масата проявяваха изключителна духовитост, но в центъра на вниманието, доколкото можеше да прецени размътеният от адреналина и морфина мозък на Джеймс, бяха Киплинг и Рузвелт. Двайсет и седем годишният Киплинг, който беше прекарал зимата в дома им в заснежения Върмонт и чиято съпруга Кери беше родила съвсем наскоро, на 19 декември, беше обект на множество поздравления и потупвания по гърба. Един ден Джеймс щеше да напише: „За мен Киплинг представлява най-абсолютното олицетворение на гениалността (като нещо отделно от чистия интелект), което съм срещал някога“.
— Много мило от страна на Джоузефин да избере двайсет и девети декември за свой рожден ден — каза младият писател, — тъй като моят е на трийсети, а Кери е родена на трийсет и първи. Така всичко се подрежда идеално.
Доктор Грейнджър — чийто нос беше започнал да се зачервява от питиетата, без това по някакъв начин да се отразява на дикцията му — попита дали след появата на бебето им е станало по-топло в къщата край Братълбъро, която Киплинг наричаше Къщичка Блаженство.
— Скъпото ми бебе не е толкова голямо, за да излъчва достатъчно количество телесна топлина — засмя се Киплинг, — но разхождането напред-назад с нея на ръце нощем, когато плаче, много помага да се затопля.
Разговорът се прехвърляше от тема на тема, но Джеймс продължаваше да си мисли за невероятните събития, на които бе станал свидетел през деня, и за спешната нужда да се свърже с Шерлок Холмс.
Киплинг и Рузвелт бяха засипани от въпроси за любимия им клуб „Космос“, който се намираше от другата страна на Лафайет Парк и обединяваше Тейлоу Хаус с къщата на Доли Медисън. И двамата бяха побъркани на тема занимания на открито и клуб „Космос“, освен че беше може би най-елитният и влиятелен мъжки клуб в Америка, удовлетворяваше тази им страст.
— Преди пет години поставихме началото на една малка организация, наречена Национално географско дружество — каза Теди Рузвелт.
Киплинг се разсмя и когато го попитаха за причината, отговори:
— Простете ми, но си спомних как нашият приятел Теодор се представи за пръв път в клуба с мисълта да стане член. Двайсет от най-старите членове струпаха на масата в трапезарията няколкостотин фосилни кости и накараха Теодор да идентифицира колкото може от тях.
— И успя ли? — попита Кларънс Кинг, който очевидно знаеше отговора и вече се усмихваше.
Киплинг отново се засмя. Джеймс забеляза колко приятен беше този смях, мъжествен и плътен, но не и подигравателен.
— През следващите няколко часа Теодор не само идентифицира фосилните кости, но ги раздели на купчинки според различните съществуващи и изчезнали животни, на които принадлежаха — само дето не ги свърза в скелет, господа — като през цялото време обясняваше хранителните, хищническите и размножителните навици на всяко животно.
— Оттогава Теди е знаменитост в клуб „Космос“ — каза Хей, без да обръща внимание на Рузвелт, който се намръщи при употребата на галеното име от детството му.
Всички, дори Джеймс, разказваха анекдоти на различни теми, но преди да отворят четвъртата бутилка, Киплинг започна да моли Рузвелт да разкаже историята си за „гризлито в храсталака в Дакота“.
Рузвелт се ухили и започна. Историята беше кратичка, с точното количество подробности, но според Хенри Джеймс беше особено забавна. Огромното гризли, изглежда, било старо и късогледо — почти сляпо. Рузвелт бил изгубил очилата си при спускането по един стръмен горист склон, така че бил точно толкова сляп, колкото и мечката. Първият му изстрел пропуснал.