Джеймс не каза нищо.
— Изненадан съм, че някой, който е бил близък и с двама ви, е решил да сподели точно тази духовита забележка с вас — продължи Холмс.
Джеймс продължи да мълчи. Беше го научил в един от най-изисканите лондонски клубове от не кой да е, а от Чарлс Ф. Адамс, брата на Хенри Адамс — човек, когото Хенри Джеймс винаги бе намирал за вулгарен до крайност. За разлика от брат си, Чарлс Адамс имаше безпардонно чувство за хумор и — както знаеше Джеймс — с удоволствие го използваше, за да смущава или наранява хората. И въпреки това Джеймс не се и съмняваше, че Клоувър е изрекла точно тези думи; те бяха напълно в нейния пренебрежителен стил и да, употребата на разговорни думи също беше характерна за нея. Джеймс се почувства изключително засегнат. Но я запази като приятелка и тази хаплива забележка — както и останалите, които му бяха доверили Чарлс Адамс и други хора — по никакъв начин не намали мъката му, когато преди седем години научи за смъртта ѝ.
Ако Хенри Джеймс пожелаеше да прояви истинска недискретност по отношение на Чарлс, той щеше да сподели жестоките му думи след обявяването на бракосъчетанието на Хенри Адамс и Клоувър Хупър, които Джон Хей му беше доверил: „Господи! Не! Хупърови са луди за връзване! Клоувър ще се самоубие точно като леля си!“. Лелята на Клоувър, Кери, наистина се беше самоубила в напреднала бременност.
А при завръщането им в Бостън след продължилото няколко месеца сватбено пътешествие из Египет и Европа, Уилям Дийн Хауълс беше писал на Джеймс за друг вулгарен коментар на Чарлс Адамс в негово писмо до Хауълс: „Напоследък, за да мога да се видя с Хенри, трябва буквално да го изтръгвам от ръцете на новата му булка! Защото той е намерил своята четирилистна детелина12! (Шегичка! Ха-ха!)“. Само това „ха-ха!“ щеше да е достатъчно Джеймс повече никога да не вярва на Чарлс Адамс.
— Разкажете ми повече за Хенри Адамс — каза Холмс.
Джеймс се улови, че повдига рамене — жест, от който отдавна се беше отказал в Европа. Това показваше, че дори само споменът за думите на Клоувър го бе разстроил силно.
— Какво още искате да знаете?
— Много повече, отколкото бихте могли да ми разкажете до края на пътуването ни — отвърна Холмс. — Но засега ще се задоволя и с какво още е бил известен Хенри Адамс по времето на смъртта на Клоувър, освен че е бил потомък на двама американски президенти и член на клуба на жена си „Петте купи“.
— Ако съм оставил впечатлението, че „Петте купи“ е бил изцяло или дори предимно клуб на Клоувър, значи не съм се изразил правилно — заяви Джеймс с хаплив тон. — Всички, които участваха в него, с изключение може би на Клара Хей, бяха изключително силни личности. Остроумието и чувството за хумор на четирима от тях си подхождаха идеално, с изключение може би на Клара Хей, която, макар и по доста приятен начин, има склонност към прозаичното. Те безмилостно сипеха каламбури. Веднъж бях свидетел как един от териерите на Адамсови се прибра у дома с одрано око и Джон Хей веднага обяви, че това очевидно е коткаракт. Кларънс Кинг незабавно допълни, че по-вероятно е котаракт.
Холмс мълчеше в очакване.
— Хенри Адамс беше уважаван лектор по средновековна история в Харвардския университет — продължи Джеймс. — Той обърна гръб на академичните кръгове, за да се превърне в един от най-уважаваните историци на Америка. Двамата с Клоувър бяха ненадминати колекционери — Адамс все още е — и, както може би сам ще видите, ако Адамс си е вкъщи и ни покани на гости, техният дом отразява до поразителна степен едновременно изискания им и модерен вкус във всичко, от персийски килими и вази от династията Минг до изтънчени творби на изкуството, включително картини на Констабъл и Търнър13, подбрани още преди повечето колекционери на произведения на изкуството да научат имената на тези изтъкнати господа. Домът им, проектиран от покойния Х. Х. Ричардсън14, също както и този на семейство Хей, е произведение на изкуството.
Холмс кимна, сякаш си водеше мислени записки върху тези най-обикновени факти за един стеснителен, но световноизвестен човек.
— А господин Джон Хей?
— Мой много стар и доста близък приятел — отвърна Джеймс. Запозна ни преди доста години Уилям Хауълс — прочут редактор и също мой стар приятел. С удоволствие се виждах с него и съпругата му Клара много пъти в Англия, на Континента и в Съединените щати. Той е изключителен човек.
— Дотук всичките пет Купи, изглежда, са изключителни — рече Холмс. — Поне по американските стандарти.
13
Джон Констабъл — английски художник — пейзажист, работил през първата половина на XIX век. Джоузеф Търнър — английски живописец, представител на Романтизма. — Б.пр.