— За мен е истинско удоволствие да се запознаем, господин Бавен кон — каза Холмс. — Ние, европейците, рядко получаваме възможността да срещнем практикуващ wičasa wakan от Свободните деца на природата.
Индианецът, чието истинско име със сигурност не беше Бавен кон, както Холмс веднага разбра, го погледна с тревога и изненада, които можеха да бъдат обяснени с правилната употреба на термина от езика лакота от този бял човек.
Хенри Адамс, който държеше с две ръце шапката за периферията ѝ, отстъпи две крачки назад от двамата мъже. Той имаше чувството, че наблюдава два огромни орела, които се гледат в очите.
Холмс пръв отмести поглед и се обърна към Адамс:
— Извинявай, че те прекъснах, Хенри, но Лизи и сенаторът ни чакат при лодката на пристана. Очевидно закъсняваме за вечерята при кмета Харисън.
Адамс каза нещо на индианеца и се обърна да си ходи. Холмс отново се поклони на високия мъж — незнайно защо, все още се страхуваше да стисне ръката му — и каза:
— За мен беше истинско удоволствие да се видим, господин Бавен кон, и мога само да се надявам, че някой ден wasichu wanagi вече няма да представляват проблем за вас.
Холмс осъзна, че току-що бе казал на червенокожия, че се надява духът на „този, който взима най-доброто месо51 за себе си“, тоест духът на белия човек, повече да не представлява проблем за него, но нямаше представя защо го е казал. Индианецът само примигваше.
Холмс се обърна смутено и излезе след Хенри Адамс от шумната сграда на компанията „Интрамюръл Рейлроуд“ и измина около стотина ярда, преди да се спре и, докосвайки ръката на историка, да каже:
— Моля ви, върнете се на яхтата заедно със семейство Камерън. Току-що си спомних, че трябва да свърша още нещо.
— Добре… — отвърна Адамс, който очевидно беше разтърсен от нещо видяно или почувствано от него. — Вървете, щом трябва, но ще е същинско престъпление да пропуснете вечерята на кмета Харисън…
Холмс кимна, макар всъщност да не беше чул думите на Адамс. Той се обърна и се затича обратно към сградата.
Индианецът беше изчезнал. Холмс продължи да се движи тичешком по прашните пътечки и тесните улички към парадната площадка пред входовете към железницата, с мисълта, че ако индианският джентълмен беше част от шоуто на Бъфало Бил, би трябвало оттам да е напуснал терена на Панаира.
Така и беше. Холмс го настигна, преди мъжът да премине през въртящите се метални спици на изхода.
— Господин Бавен кон!
Мъжът бавно се обърна. Изглеждаше изненадан, че вижда отново Холмс.
— Аз… има нещо, което трябва… ако ми помогнете… съжалявам — рече със запъване Шерлок Холмс. — Името ви не е Бавен кон, нали?
— Не, казвам се Паха Сапа — отвърна мъжът.
— Черните хълмове — прошепна Холмс.
— А вашето истинско име не е Сигерсон — рече Паха Сапа. — Дори не се опитахте да скриете оксфордския си английски акцент.
— Казвам се Шерлок Холмс. — Той протегна ръка и индианецът най-после я пое.
Детективът изпита най-големия шок в живота си, поне откакто трите куршума пронизаха тялото му в Хималаите. Той видя и разбра, че Паха Сапа бе почувствал същата енергия, която премина между тях.
Когато ръцете им се разделиха, енергията не изчезна — беше много по-силна от озона и разрядите в залата с динамото.
— Трябва да ви попитам, Паха Сапа — рече Холмс, — как да разбера дали съм истински, или не съм?
— Wicaśta ksapa kiŋ ia — отвърна Паха Сапа.
Незнайно как, Холмс го разбра. „Мъдрият човек говори.“
— Но аз все още не знам дали съм мъдър човек — довърши Паха Сапа на английски.
— И все пак ми кажете — настоя Холмс. — Вече знам, че аз не съм достатъчно мъдър, за да отговоря на този въпрос.
Очите на Паха Сапа го пронизваха — усещането беше истинско, сякаш бе пронизан със стрели.
— Всички мъже, родени от жени, са истински — каза Паха Сапа.
— Но дори някои от тях са… слаби. Слаби в реалността. Най-силните същества са онези, които изпяват съществуването си.
— Не разбирам — рече Холмс.
— Шестимата Дядовци не са били родени от жени, но са истински — каза Паха Сапа. — Аз и всичките ми бащи и дядовци преди мен сме помогнали да бъдат изпети в реалността.
Изражението на Холмс зададе въпроса: „Как?“.
— Като разказваме историите им — отвърна Паха Сапа и след това Холмс не можеше да си спомни дали го беше казал на лакота, или на английски. — Като разказвахме собствените им истории. Но най-вече като карахме другите да разказват историите им. — Паха Сапа млъкна за миг, преди да изрече със страст: — Да ги разказват и да им вярват!