— Откъде сте толкова сигурен, че Лукан Адлер ще избере променадата на тази сграда за свое снайперско гнездо? — попита полковник Райс.
— Просто съм — отвърна Холмс. — Той ще се разположи на най-източния ѝ край. По-точно до или зад онзи гигантски германски прожектор, монтиран ей там.
— Трудна мишена за всичките ни снайперисти — каза началник Маклафри.
— Точно така — рече Холмс.
— Но ние няма да го пуснем да излезе от тази сграда жив — каза Райс.
Холмс се усмихна и се обърна към Джеймс.
— Хората ще се качват и ще слизат от Наблюдателната палуба цяла сутрин до десет часа, Джеймс — рече тихо той. — После хората от Колумбовата гвардия на полковник Райс ще прочистят целия покрив и ще се погрижат да не изостане никой, след което ще заключат вратата на асансьора и на клетката. Ключът ще стои у вас.
— За да го дам на коя дама? — попита Джеймс. Гласът му трепереше.
— Ще я разпознаете от фотографията на Ирен Адлер, която ви показах. Кестенява коса. Волева брадичка. Изумителни скули. Почти виолетови очи. — Холмс протегна ръка. — Довиждане засега, старче. Благодаря ви за всичко.
Джеймс разтърси ръката му и хвърли един притеснен поглед към високата двеста фута кула, през която трябваше да прекара асансьора. Четиримата мъже напуснаха сградата и полковник Райс отново я заключи отвън.
— Зданието на промишлеността и свободните изкуства ще отвори в обичайното си време — каза Райс на Хенри Джеймс. — В десет сутринта хората ми ще обходят сградата, за да изпразнят Наблюдателната палуба и покрива, след което ще окачим една табела, на която ще пише, че асансьорът и променадата ще бъдат затворени за публика между десет сутринта и два следобед. Мнозина ще искат да се качат, за да видят по-добре президента, но в този промеждутък от време ще бъдат затворени всички високи пешеходни пътеки. Трябва да бъдете тук в десет.
Джеймс погледна към големия ключ и го прибра в джоба на жилетката си.
— А дотогава какво трябва да правя? — попита някак жаловито той.
— На ваше място — обади се агент Дръмънд, — щях да се кача на онази моторна лодка, която ви чака, да се върна на яхтата на сенатор Камерън и да поспя още няколко часа. Просто се погрижете някой да ви събуди, за да може да сте тук — с ключа в джоба си — в десет сутринта. Няма да казвате нищо на никого — табелата ще обясни защо е затворено, вратата на външната клетка ще бъде заключена, а разочарованата публика ще се е събрала отвън, за да види президента.
След това Джеймс не можеше да си спомни дали бе кимнал, преди да се обърне и да тръгне към пристана.
9.
Сутринта беше студена и облачна и заплашваше да завали, докато минути преди пристигането на президента на Съединените щати слънцето не се появи и не окъпа събралите се зрители и сановници с ярка светлина.
Холмс чу как огромната тълпа, събрана на парадната площадка около Административното здание, посрещна с викове и ръкопляскания слънцето още преди президентската процесия да се появи. Детективът погледна през продълговатата, тясна цепнатина, която екипът на полковник Райс беше изрязал в металната основа на гигантския прожектор в югозападния ъгъл на Наблюдателната палуба в Зданието на промишлеността и свободните изкуства. Пешеходната пътека, която водеше до поставения върху метална основа прожектор в югоизточния ъгъл на сградата, се виждаше по цялата ѝ дължина. Ако Лукан Адлер беше избрал някое друго място за свое снайперско гнездо, прочутият по цял свят детектив Шерлок Холмс щеше да изглежда като пълен глупак, обливащ се в пот в тясната метална кутия въпреки хладната утрин, сгърчен като безполезен зародиш, докато президентът на Съединените щати бъде прострелян от някое друго място.
Освен ако някой от въоръжените гвардейци на полковник Райс или снайперистите на агент Дръмънд не забележи и не простреля Лукан Адлер, преди той да е нанесъл своя удар.
Холмс знаеше, че няма да го направят.
Часовникът му, който лежеше на пода в тънката ивица светлина, проникваща през цепнатината, показваше точно единайсет, когато оркестърът засвири „Да живее Вождът“52 и президентът Кливланд се изкачи по стълбите на платформата. Свит на кълбо в тясното пространство, запълнено с дебели кабели, Холмс напрегнато наблюдаваше през процепа, но не забеляза никакво раздвижване. Президентът вече представляваше лесна мишена за маузера на Лукан — ако беше избрал това оръжие — от стотина други места около открития площад, претъпкан с народ. Съдейки по ръкоплясканията, изригнали при появата на президента и първия от говорителите — гласовете едва достигаха до ушите на Холмс — детективът правилно бе преценил, че тълпата сигурно се беше струпала от двете страни на Лагуната чак до перистила, запълвайки всички странични улички до самия пристан.