— Добър вечер, господин Холмс — разнесе се младежки глас.
Джеймс рязко завъртя глава, но успя да зърне само волевата брадичка, високите скули и тъмната коса, подстригана късо, в американски военен стил, на слепоочията и на тила.
— Ваш приятел? — попита Хенри Джеймс.
Слънцето се беше скрило. Всички електрически лампи на кораба светнаха едновременно по същия начин, както в нощта на откриването на Световното изложение в Чикаго. Преди светлината да изригне като фойерверки, въпреки сумрака и бързината, с която младият мъж беше минал покрай тях, Шерлок Холмс успя да зърне лявата му ръка, която висеше в черна превръзка под разкопчаното палто.
Детективът хвана под ръка Хенри Джеймс и заедно с него се надвеси през парапета. Морският въздух беше толкова свеж, че им действаше омайващо.
— Ще се оправяме с Люцерн и големите братя, като стигнем при тях — рече Холмс и гласът му прозвуча щастливо за пръв път, откакто Хенри Джеймс го беше срещнал в онази дъждовна нощ край Сена два месеца по-рано. — Междувременно, приятелю мой — продължи Холмс, — това все пак може да се окаже едно много интересно пътуване.
юни 2013 — октомври 2014
Благодарности
Искам да благодаря на следните хора за помощта им, която ми позволи да напиша „Петата купа“.
Съпругата ми Карън.
Агентът ми Ричард Къртис, на когото посвещавам тази книга. „Иска ми се да имах по-добра книга за толкова добър човек“. (Посвещение на Робърт Луис Стивънсън за Хенри Джеймс.)
Издателите ми Рейгън Артър и Майкъл Питч, които ме окуражиха да продължа напред с доста странното партньорство между Шерлок Холмс и Хенри Джеймс.
Новият ми редактор Джошуа Кендъл, който разбираше и най-сложните ми изречения и чиито предложения много ми помогнаха.
Освен това на Гретчен Кос, шеф на рекламата; Катрин Кълън, главен рецензент; Пеги Фройдентал, главен редактор.
На толкова нужната ми и уважавана коректорка Сюзън Бранданини Бетц, чието самопровъзгласено „обсесивно-компулсивно разстройство“ (в откриването на думи, факти, дати, имена и други подобни) помогна изключително на мен и на романа ми.
И накрая благодаря отново на добрия ми приятел и отличен социолог доктор Дан Питърсън, който ме снабди с много дискове, пълни с „Музика за слушане, докато се пишат хубави книги“. Дисковете бяха великолепни. Вината за всеки неуспех в написването на „хубави книги“ си е изцяло моя.
Благодаря на всички.