Джеймс погледна към Холмс, позволявайки си една лека лукава усмивка.
— Голям сте късметлия, Сигерсон — каза той. — На неделната вечеря ще присъства не само посланикът на краля на Швеция и Норвегия, а и един от най-прочутите и ерудирани изследователи в света. Сигурен съм, че всеки от тях ще иска да ви зададе много въпроси.
Холмс го погледна над чашата си с вино, усмихна се леко и кимна без коментар.
Глава 9
Хей беше казал, че закуската ще бъде поднесена в малката трапезария — онази с многото прозорци, които гледаха към градината им — в седем и половина, затова Холмс си позволи да поспи до седем. Спа добре, но се събуди с болки в ставите и зараждаща се паника. След като отиде във великолепната баня, която за негово изумление беше част от стаята за гости, Холмс разтвори меката кожена чанта и извади от джобчетата ѝ тъмното шишенце и спринцовката. След като потопи за миг иглата в етиловия спирт, който държеше в малко каменно шишенце в отделно джобче, Холмс напълни спринцовката с дозата си, чукна я с пръст, за да изкара въздушните мехурчета, извади късата гумена тръбичка, която лежеше нагъната в кожена чантичка за тоалетни принадлежности, върза я над сгъвката на лявата си ръка — като я стегна здраво, захапвайки единия край със зъби и дърпайки другия с дясната ръка — и след това инжектира морфина във вената си. На ръката му се виждаха тъмни петна и корички върху рани, останали от многото предишни инжектирания.
Холмс седна на ръба на ваната и изчака морфинът да подейства върху болката и паниката му. За пръв път забеляза, че бордюрът на ваната и стените около нея са облицовани с красиви плочки от делфтски порцелан.
Къпа се дълго, наслаждавайки се на горещата вода, която потече от чешмата веднага след като Холмс завъртя кранчето ѝ с невероятно гъвкавите пръсти на краката си, и после се обръсна с острия си бръснач, като често отместваше очи от огледалото, хвърляйки подозрителни погледи към втора, много по-малка вана от делфтски порцелан, която бе вградена в пода, близо до умивалника. Невероятните дедуктивни способности на Холмс му подсказаха, че това сигурно е някакъв странен американски уред за миене на крака. (Най-малкото се намираше твърде ниско, за да служи като биде — изобретение и тоалетен навик на французите, който Холмс, заради стремежа си винаги да бъде чист, намираше за безкрайно отвратителен.)
Изкъпан и избръснат, той боядиса Сигерсоновата си коса с потъмняващо вещество, разроши я и я раздели от двете страни на черепа си с помощта на малко лакиращ крем за коса и две четки, вчеса мустаците под носа на Сигерсон и облече доста плътен зелен костюм от туид за разходката си из града.
След това слезе по огромното стълбище и един прислужник веднага го поведе към стаята за закуска.
Една минутка!
Читателят трябва да извини това прекъсване, защото разказвачът трябва да вмъкне тук един коментар.
Може и да ви е убегнало, макар да се съмнявам (тъй като за един разказвач е опасно да подценява интелигентността и наблюдателността на читателите си), че от този момент се променя гледната точка на наратива. Досега фокусирах възприятията ни върху онова, което писатели и професори наричат „ограничен третоличен говорител“, като третото лице в случая е господин Хенри Джеймс, или в краен случай се задоволявах с изключително ограничен „ограничен третоличен «всезнаещ» разказвач“. Всъщност този ръкопис се характеризира с отчетлива липса на всезнание.
Въпросният разказвач ще побърза да потуши недоверието, което може да възникне при срещата ви vis-à-vis16 с настоящата история, като ви уведоми, че когато разказва нещо, не обича да сменя гледната точка. Намирам предполагаемата способност на един разказвач да прескача от съзнание в съзнание едновременно за претенциозна и нереалистична. А още по-лошото е, че често е просто грубовата.
След като литературата беше принизена до обикновено развлечение чрез умишлено осакатяване и обедняване на гордия някога наш език, авторите започнаха да се ровят из съзнанията на героите си и да прескачат между тях просто защото можеха да го правят.
Относно преминаването ми към гледната точка на Шерлок Холмс, мога да ви дам дузина убедителни обяснения защо съм направил тази промяна точно в този момент: примерно, че Хенри Джеймс е научил по-късно за това и аз, като разказвач, по някакъв начин получавам от него тази информация със задна дата. Джон Уотсън, доктор по медицина, никога няма да научи подробностите за това американско приключение, затова ще излъжа, ако посоча прекалено често използвания лекар за мой източник на информация.