— Мога ли да ви помогна? — попита мъж с приятна външност, изпити, но розови бузи и най-мъничките очилца, които Холмс беше виждал някога.
— Търся магически фенер18 — каза Холмс с лекия си норвежки акцент.
— Много добре, сър. За домашна употреба или за търговски представления — да речем в музикални и научни зали или големи салони?
— Засега ми трябва за сравнително скромна домашна употреба — отвърна Холмс, оглеждайки възхитено подредените грижливо осветени камери, увеличители, прожекционни апарати със стъклени плаки, проявяващи устройства и десетките рафтове с химикали. В помещението витаеше аурата на магьосническа лаборатория. — По-късно може би — додаде той, — ще имам нужда от по-сложен прожекционен апарат.
— Да го закупите ли желаете, или да го наемете, сър?
— Да го наема — каза Холмс. Иронията се криеше в това, че у дома си, на Бейкър Стрийт 221Б, той имаше цели три специализирани прожекционни устройства. Използваше ги от години за най-различни цели, сред които не на последно място бе прожектирането и сравняването на пръстови отпечатъци или микроскопско увеличени късчета тютюн или плат. Но очевидно нямаше как да понесе със себе си обемните и деликатни уреди — или някои от стотиците грижливо етикетирани стъклени плаки — когато две години по-рано беше уредил „смъртта“ си заедно с митичния Наполеон на престъпния свят във водопада Райхенбах.
Продавачът, който обяви, че името му е Чарлс Макрийди — най-младият брат на покойния английски актьор Уилям Чарлс Макрийди — че това е неговият магазин и за него е удоволствие да обслужи норвежкия джентълмен, въведе Холмс в една отделена с перде ниша в задната част на магазина, където върху пестеливо осветени рафтове бяха струпани прожекционни апарати, изработени от лакиран метал или лъскави махагон и месинг.
Господин Макрийди докосна един уред от лакиран метал.
— Това е най-новата ми придобивка — лампата е електрическа, затова няма нужда от гориво за осветление. Седемфутов електрически кабел. Няма никаква миризма на парафин, нито опасност от прекатурване или пренагряване. Разбирате ли, огледалото над електрическата крушка фокусира светлината.
Холмс беше забелязал, че домът на семейство Хей е електрифициран, но реши, че ще е твърде непристойно да поиска да му пуснат кабели от гнездата на полилеите.
— Не ми е нужен електрически.
Макрийди кимна и отиде до един по-компактен уред от лакиран метал и месинг.
— Това е скиоптикон „Удбъри и Марси“. Използва осветител с двоен плосък фитил, напояван с керосин, височината на фитилите може да се регулира за максимална интензивност на светлината върху образите.
— Мисля, че не — рече Холмс, потърквайки брадичката си. — А онзи, малкият, какъв е?
— Изключително здрав и ярък прожекционен апарат, изработен от Ернст Планк във Fabrik Optischer und Mechanischer Waren19 в Нюрнберг — отвърна господин Макрийди. — Но той използва малки стъклени плаки. Какъв е размерът на плаките, които искате да покажете, сър?
— Три и половина на пет инча — каза Холмс. — Намалени наполовина от оригиналните си размери.
Макрийди кимна.
— Тогава се боя, че малкият модел на Ернст Планк няма да отговори на нуждите ви. Той е чудесен за малки научни изложения или домашни показвания, но вашето представяне ми се струва по-сериозно, по-… панорамно.
— Да — отвърна Холмс.
— Имаме прожекционни апарати с две и три оптически стъкла за специални ефекти, особено подходящи за големи зали — каза собственикът. — Вероятно знаете, че те позволяват на обслужващото лице да прелива образа към следващия, да презастъпва два или три образа и така да създава илюзията за движение, ако образите на плаките са последователни. Наистина работят като един вид кинопрожекционни апарати.
Холмс поклати глава.
— Нуждая се от добър, здрав, безопасен магически фенер. Този тук какъв е? — Холмс докосна един по-голям модел с кутии от махагон и месинг, оптически стъкла и доста красив кожух от червена кожа за удължителя за лещите. Детективът знаеше, че си заслужава, защото притежаваше почти същия.
— А, да, много хубав уред, сър — рече Макрийди, отпускайки дебелите си ръце върху по-голямата машина. — Направен е от „Арчър и синове“ в Ливърпул. Използва друмондова светлина, така че човек трябва да е много внимателен — топлината е изключително висока. Но образите наистина са впечатляващи… в малките стаи и в големите зали. Виждате, че от всяка страна има по една вратичка на панти към осветителната камера, както и кръгъл отвор за гледане, покрит с въртящо се синьо стъкло. Капакът от черен лакиран метал прихваща димооотводната тръба с шапка ето тук… — Макрийди нежно докосна един овален отвор. — Отзад имам димоотводна тръба и шапка, господин…
18
Апарат за прожекция на изображения, разпространен през XVII — XX век; прототип на съвременните прожекционни апарати. — Б.пр.