Мъртрик беше направил грешката да стои и да гледа кръвопролитието, но сега скочи напред, приклекна и замахна със смъртоносното острие първо наляво, после надясно. Прескочи двамата Финовци: единият беше паднал неподвижно по лице и от ушите му се стичаше кръв, а другият лежеше по гръб и потрепваше, стиснал кървящата си глава с две ръце.
Холмс отстъпи назад не защото се страхуваше от острието на Мъртрик или защото имаше нужда от повече пространство, а защото изпращаше подсъзнателно послание към Кълпепър да се включи в сбиването. Приближи се. Дендито наистина направи две крачки напред, но все още се намираше извън обхвата на бастуна. Пистолетът му беше вдигнат, но мъжът очевидно чакаше Мъртрик да си свърши работата.
— Шишенцата с хероин! — изкрещя той на смрадливия си приятел. — Да не ги счупиш!
Движенията на ножа приличаха на размазано петно. Холмс бе достатъчно бърз с бастуна, за да успее да избие оръжието към другия край на стаята в момента, в който Мъртрик го прехвърляше от едната ръка в другата — мъжът очевидно беше толкова добър в разпарянето на враговете си от гръдната кост до чатала, колкото бе и смрадлив — но за детектива ножът щеше да свърши работа, забит в дъските някъде наблизо, а не потънал в дупката под златистия водопад или стърчащ от някоя недостижима стена или врата в другия край на стаята. Той си позволи риска да изчака Мъртрик да прехвърли ножа още веднъж, след което да се хвърли напред с изяществото на балетист. Само в Испания и веднъж в Калкута Холмс беше виждал толкова превъзходно изпълнение от бойци с ножове. Това бе точно онова свръхбързо движение на ножа, което почти винаги оставяше противника с изкормени черва, в резултат на което той се строполяваше на пода с онзи последен жвакащ звук, който ужасената умираща жертва винаги успяваше да чуе. Дължината на ловджийския нож правеше изпълнението на това хари-кари20 доста вероятно, но тежестта на чудесното оръжие на господин Боуи забави убийственото движение с онази частица от секундата, на която разчиташе Холмс.
Холмс изви тялото си назад, балансирайки върху токовете на ботушите си, и върхът на ножа отряза едно копче на жилетката му. След това детективът нанесе силен удар с бастуна върху дясната ръка на Мъртрик — ножът падна и се заби в пода, точно както се беше надявал Холмс — и после, извършвайки сложна дъга, бастунът се люшна обратно и удари странично Мъртрик по главата.
Замаян, мъжът залитна към кратера и започна да се накланя над него.
Холмс го сграбчи и го издърпа към себе си с лявата си ръка, в която хероинът сякаш беше влял безкрайна сила, без да изпуска бастуна от дясната. Приближи лицето на Мъртрик толкова близо до своето, сякаш се канеше да целуне почти изпадналия в безсъзнание бандит, след което наведе глава към гърдите му и го тласна напред покрай кратера, без да го изпуска.
Четирите гърмежа от 442-калибровия Бомон-Адамс като че ли достигнаха до Холмс часове след като куршумите бяха раздробили задната част на черепа на Мъртрик, бяха се забили в гърба му, натрошавайки костите в лявото му рамо, и бяха пронизали тялото му — последният куршум премина между дясната ръка на Холмс и торса му.
Револверът вместваше пет куршума, но Холмс вече бе повдигнал и тласнал изправения труп към Кълпепър и петият изстрел успя само да откърти мокра мазилка от гнилия таван. Детективът пусна тялото на Мъртрик на пода, изби, без да бърза, празния пистолет от ръката на Кълпепър и го завлече до мястото, където си беше инжектирал хероина, като и двамата мъже прескочиха трите нападали тела с доста танцувални движения. Изгнилият наклонен под се огъна под тежестта им, но Холмс искаше Кълпепър да бъде близо до ножа, който се беше забил до дръжката в скърцащите дъски.
Той завъртя Кълпепър около себе си и го избута към дупката, като го задържа на ръба, стискайки здраво яката на палтото на по-възрастния мъж. Кълпепър се олюляваше и хленчеше. Холмс внезапно усети миризмата на урина.
Холмс захвърли настрани бастуна си, бръкна в джоба на ризата си и извади трите фотографии. Без да изпуска наведения под остър ъгъл над дупката Кълпепър, той тикна първата снимка — на възрастен, едър, тъмноок мъж с мустаци — пред лицето на убиеца.
— Познаваш ли този човек? — излая Холмс. — Виждал ли си го?
— Не. — Баритонът на Кълпепър се беше променил на треперещо сопрано.
20
Често срещана правописна грешка и погрешно произнасяне на японската дума „харакири“. — Б.пр.