Двамата се спряха на един кръстопът от коридори. Навсякъде под тавана на тесния коридор, който се извисяваше на три етажа над главите им, се виждаха купчини книги.
— Как мога да ви помогна, господин Джеймс?
— Ами… мислех си… — заекна прочутият писател. — Тоест, чудех се дали имате една доста неизвестна книга по физика или математика, озаглавена „Силата, движеща един астероид“?
Госпожица Милър се засмя тихо и смехът ѝ се оказа толкова приятен и мелодичен, колкото стържещ беше този на началника ѝ.
— Книгата на професор Мориарти! Разбира се, че я имаме, макар да сте прав, господин Джеймс… тя е много рядка. Но Библиотекар Спофърд продължава да изпълнява първоначалната цел на Библиотеката — да увеличи колекцията си от научни и математически книги.
Джеймс обхвана с двете си ръце дръжката на чадъра си и кимна, опитвайки се да скрие изненадата си от това колко бързо се беше сетила тя за автора на книгата.
— Добре че потърсихте помощ, сър — каза госпожица Милър. — Защото се наложи да ограничим достъпа до тази книга.
— Нима? За това неизвестно и техническо заглавие? Защо, госпожице Милър?
— Ами, след онази публикация на новинарската агенция „Ройтерс“ преди две години — както и след статията в „Ню Йорк Таймс“, препечатана от лондонския „Таймс“ — за изчезването на професор Мориарти във водопада Райхенбах заедно с английския детектив Шерлок Холмс, получихме твърде много искания от обикновени посетители в Библиотеката, желаещи да видят тази ценна книга. Страхувахме се, че ако я оставим без надзор, някой може да я открадне ако не за друго, то просто заради новинарската ѝ ценност.
— Ах — каза Джеймс.
— Оттук, господин Джеймс. — Госпожица Милър го поведе към една тясна желязна стълба между хаотичните купчини с книги.
Следващите два часа имаха доста странна образователна стойност за Хенри Джеймс.
Ако го бяха оставили да се оправя сам, както първоначално беше възнамерявал, той никога нямаше да успее да открие книгите на професор Мориарти, или каквито и да е справки за него, но госпожица Милър намери в Библиотеката на Конгреса на Съединените щати всичко, което имаше някаква връзка с вече прочутия — или прословут — професор.
Първите две книги, които донесе, бяха често споменаваната „Силата, движеща един астероид“ — двеста и девет страници, изпълнени с неразбираеми уравнения и много малко текст, точно както беше рекламирана — и една по-тънка книжка от шейсет и осем страници, озаглавена „Трактат за бинома на Нютон“. Втората е била публикувана още през 1871 година, същата, според кратката бележка на гърба, в която Джеймс Нолан Мориарти бе получил двете си степени, по математика и по приложна физика, в Юнивърсити Колидж, Дъблин. Книгата беше издадена от малка дъблинска издателска къща, за която Джеймс не бе чувал никога, и беше посветена на Карл Готфрид Нойман, професор от университета в Лайпциг.
Джеймс никога не беше чувал за професор Нойман, но госпожица Милър го увери, че той е важна личност, споменавана често в немските и други чуждестранни математически списания, и дори му донесе книгата на Нойман Das Dirichlet’sche Princip in seiner Anwendung auf die Riemann’schen Flächen26, за да му го докаже.
Джеймс сигурно се беше зачудил как може един студент от Тринити Колидж в Дъблин да е бил толкова напреднал, че да посвети първата си книга за математическа теория на професор в Лайпциг, но вместо това обясни на госпожица Милър, че се интересува предимно от биографията на професор Мориарти — и от всякакви фотографии на професора, ако разполага с такива.
Той виждаше любопитството в погледа ѝ, но госпожица Милър бе твърде голяма професионалистка, за да попита: „Да не би да възнамерявате да пишете книга за човека, който уби Шерлок Холмс?“. Тя бързо се отдалечи, за да потърси повече материали в различните научни секции на лабиринта от купчини, рафтове и заключени стаи, който представляваше Библиотеката на Конгреса.
За по-малко от час Джеймс разполагаше с всичко за човека, когото Шерлок Холмс бе нарекъл на хартия „Наполеон на престъпния свят“, а в разговор на четири очи бе заявил, че е просто творение на въображението му.
Дори датата и мястото на раждане не съвпадаха. В алманаха „Кой кой е в европейската математика“ от 1884 година се твърдеше, че професор Джеймс Мориарти — второ име не беше дадено — автор на „Трактат за бинома на Нютон“, е роден в Дъблин през 1846 година. В справочник на Юнивърсити Колидж, Дъблин, където професор Джеймс Н. Мориарти беше записан като професор по математика от 1872 до 1878 година, беше дадена 1849 като година на раждане, а като място на раждане — Грейстоунс; госпожица Милър помогна на Джеймс да го намери на картата на Ирландия и се оказа, че това е малко село между Дъблин и Уиклоу.