Обичайното въртене на колелата на съдебната система. Маги не ми предложи вино, защото знаеше, че не пия. Облегнах се на кухненския плот до нея.
— Мисля да се кандидатирам за окръжен прокурор.
Брадичката й се стрелна нагоре и тя ме погледна.
— Моля?
— Нищо, само се опитвам да привлека нечие внимание.
— Извинявай, но съм заета. Имам работа.
— Добре де, ще си отида. Твоята приятелка Анди сигурно също е на зор.
— Явно. Имахме среща на по чаша след работа, но тя я отмени. Какво си й направил, Холър?
— А, поокастрих й крилцата в края на обвинителната фаза, после триумфално започнах своята част. Сигурно се чуди как да отвърне на удара.
— Сигурно.
Маги се върна към папката си. Тук явно мълчаливо ме отпращаха. Първо дъщеря ми, а сега и бившата съпруга, която продължавах да обичам. Не ми се тръгваше кротко в тъмнината.2
— Та какво за нас? — попитах.
— Какво имаш предвид?
— За теб и мен. Оная вечер в „Дан Танас“ не мина добре.
Тя затвори папката, премести я настрани и ме погледна. Най-после.
— Случва се понякога. Това не променя нищо.
Изправих се, заобиколих барплота и опрях лакти отгоре. Вече се гледахме в очите.
— Щом нищо не се е променило, какво ще правим?
Маги сви рамене.
— Искам пак да опитаме. Обичам те, Магс. Знаеш го.
— Знам също, че преди не се получи. Ние сме от хората, които пренасят работата си вкъщи. А това не е добре.
— Започвам да си мисля, че клиентката ми е невинна, че са й подхвърлили уликите и че въпреки всичко пак няма да успея да я отърва. Би ли искала да пренесеш това вкъщи?
— Щом толкова те измъчва, може би наистина трябва да се кандидатираш за окръжен прокурор. Мястото е свободно.
— Да, може би ще се кандидатирам.
— Холър от името на Народа.
— Да.
Повисях още няколко минути, но виждах, че не постигам никакъв напредък. Маги притежава вродена способност да изключва хората така, че да го усетят.
Казах й, че си тръгвам, и я помолих да предаде лека нощ на Хейли. Никой не се втурна да ми прегради пътя. Ала на излизане я чух да извиква след мен нещо, което ми стопли душата.
— Просто потърпи, Майкъл.
Обърнах се.
— За какво говориш?
— Не за какво, а за кого. За Хейли… и за мен.
Кимнах и обещах да потърпя.
Докато шофирах към къщи, оставих успехите от съда да повдигнат духа ми. Замислих се за следващия свидетел, когото щях да призова. Предстоящата задача продължаваше да е все така мъчно изпълнима, ала нямаше смисъл да се тормозя толкова отрано. Първо набираш инерция и поемаш оттам нататък.
Изкачих се до билото по Бевърли Глен, после завих на изток по Мълхоланд към Лоръл Кениън. Сегиз-тогиз зървах светлините на града на север и юг. Лос Анджелис се простираше от двете ми страни като сияещ океан. Не включих музиката, прозорците бяха отворени. Оставих студения въздух да прониква в костите ми като самота.
41.
В петък сутринта Андреа Фриман се зае с кръстосания разпит на Лиза Трамъл и за двайсет минути изгубих всичко, което бях спечелил предишния ден. Не е приятно да бъдеш измамен от обвинението насред процеса, но в много отношения това е част от играта. Една от неизвестните неизвестни величини. Обаче да те измами собственият ти клиент е най-лошото, което изобщо може да се случи. Човекът, когото защитаваш, никога не бива да е сред неизвестните неизвестни.
След като Трамъл седна на свидетелската скамейка, Фриман отиде на катедрата с дебел, съвсем наскоро разпечатан документ. Измежду страниците стърчеше розово самозалепващо се листче. Реших, че това е реквизит, целящ да ме разсее, и не му обърнах внимание. Прокурорката започна с въпроси, които наричам „подхлъзващи“. Те трябва да осигурят записването на отговорите на свидетеля в протокола, преди да бъдат разобличени като лъжа. Виждах, че Фриман залага капан, обаче не бях сигурен къде ще падне мрежата.
— Вчера вие свидетелствахте, че не сте познавали Мичъл Бондюрант, нали така?
— Да.
— Никога ли не сте се запознавали?
— Никога.
— И никога не сте разговаряли с него?
— Никога.
— Но сте се опитвали да се срещнете и разговаряте, нали?
— Да, два пъти ходих в банката, за да разговарям с него за къщата ми, но той не ме прие.
2
Алюзия за стихотворението на Дилън Томас „Не си отивай кротко в тъмнината“, превод А. Шурбанов. — Б.пр.