Притвори очи и внезапно си спомни телевизионното предаване „Въпрос за десет хиляди крони“, което вървеше в края на петдесетте, а дали пък не е било в началото на шейсетте? Телевизията беше все още черно-бяла. Кривоглед млад мъж, с пригладена назад черна коса, бе избрал да се състезава в област „Птици“. Успя да отговори на всички въпроси и получи чек с астрономическата за времето си сума от десет хиляди крони.
Самият той не беше в телевизионното студио, в шумоизолираната кабина със слушалки на уши. Седеше на същото това кожено кресло. Той също знаеше всички отговори и не му трябваше допълнително време за размисъл. Обаче не получи десетте хиляди крони. Никой не подозираше за енциклопедичните му познания за птиците. Вместо това продължи да пише своите поеми.
Някакъв шум го разбуди от дрямката, в която се унасяше. Наостри уши в тъмнината на стаята. Да не би отвън на двора да има някого? Пропъди тази мисъл. Само си въобразява. Остаряването, освен куп други неща включва и това, че човек става страхлив. На вратите си има сигурни ключалки. В спалнята си държи ловна пушка, а в едно чекмедже в кухнята пистолет, за да му е подръка. Ако някой нахлуе във фермата му, самотно разположена на север от Юстад, той би могъл да се защити. И нямаше да се поколебае да го направи.
Стана от стола. Пак го сряза гърбът. Болката прииждаше и заглъхваше на талази. Остави чашата от кафето на работния плот в кухнята и погледна часовника си. Почти единайсет. Време беше да излиза. Присви очи към външния термометър при кухненския прозорец и видя, че навън е седем градуса над нулата. Налягането се покачва. Слаб югозападен вятър обхваща Сконе. Условията са идеални, каза си. Тази нощ ятата ще се насочат на юг. Прелетните птици, понесени на невидими криле, ще прелитат над главата му, хиляди и хиляди. Не би могъл да ги види. Ала ще усеща присъствието им в мрака, високо над себе си.
Повече от петдесет години бе прекарал безчет есенни нощи из полята само за да изпита усещането, че птиците се носят там горе във висините. Тогава сякаш цялото небе се движи.
Цели симфонични оркестри от смълчани пойни птици отлитат, преди да ги застигне зимата и да поемат курс към по-топли страни. Вроденият им порив да продължават напред и ненадминатата им способност да се ориентират по звездите и магнитните полета на планетата винаги ги води като безпогрешен компас. Търсят подходящите ветрове, след като цяло лято са трупали своите мастни запаси, които ще им помогнат часове наред да се задържат високо горе.
Цялото нощно небе, изпълнено от трептящи крила, се отправя на ежегодното си посещение из светите места. Птици поклонници на път към Мека.
Какво е човекът в сравнение с прелетната птица? Един самотен старец, прикован към земята? А там, високо горе, цял един небосклон полита на път.
Често си бе мислил, че сякаш извършва свещенодействие. Неговата собствена есенна литургия. Застанал в мрака, да усеща как отлитат прелетните птици. А след това, щом дойдеше пролетта, отново беше там да ги посрещне.
Нощният прелет на птиците бе неговата религия.
Отиде в преддверието и се спря с ръка на закачалката. После се върна във всекидневната и навлече пуловера, който лежеше на една табуретка до писалището.
Остаряването, освен куп други неща, води след себе си и това, че човек става зиморничав.
За пореден път се загледа в завършеното стихотворение, което стоеше на писалището. Елегията за пъстрия кълвач. Накрая се бе получило както го искаше. Може би все пак щеше да поживее достатъчно, че да събере достатъчно поеми за една десета, последна стихосбирка? Вече си представяше заглавието.