След церемонията отидоха в Льодеруп. Сега, когато погребението бе зад гърба му, Валандер изпита облекчение. Нямаше представа как ще реагира по-късно. Все още не проумяваше какво се е случило. Казвал си бе, че принадлежи към поколение, което е неподготвено за факта, че смъртта постоянно е наблизо. В неговия случай чувството се подсилваше и от странния факт, че толкова често в работата си на полицай му се е налагало да се занимава с мъртъвци. Ала ето че се бе оказал толкова уязвим, колкото и всеки друг. Сети се за разговора, който бяха водили с Лиса Холгершон преди седмица.
Вечерта двамата с дъщеря си останаха дълго време будни и си говореха. Рано на следващата сутрин тя си заминаваше за Стокхолм. Баща й деликатно я попита дали смята, че сега, след като дядо й си беше отишъл, ще го посещава по-рядко. Напротив, обеща му да идва по-често. И Валандер на свой ред обеща да не забравя Йертруд.
Когато си легна тази вечер, усети, че трябва веднага да се върне към работата си. С всички сили. Отсъствал бе цяла седмица. Навярно едва когато се дистанцира от внезапната смърт на баща си, ще започне да проумява какво означава тя. Работата явно щеше да му помогне. Друг път нямаше.
Така и не разбрах защо не искаше да стана полицай, помисли си той, преди да заспи. А сега е твърде късно. Вече никога няма да разбера.
Ако съществува отвъден свят — нещо, в което се съмняваше, то баща му и Рюдберг със сигурност ще започнат да си общуват. Дори и да се бяха срещали много рядко приживе, струваше му се, че биха могли да открият много общи теми.
Беше съставила подробно и прецизно разписание за последните мигове от живота на Йоста Рюнфелд. Осъзнаваше, че той е толкова изнемощял, че едва ли ще окаже съпротива. Беше го пречупила, а едновременно с това той сам се бе пречупил отвътре. Червеят, притулен в цветето, вещае неговата смърт1, изрецитира стиха наум, докато отключваше вратите на къщата във Волшьо. Бе си отбелязала, че трябва да пристигне в четири часа следобед. Движеше се с три минути по-рано от разписанието си. После щеше да почака, докато се мръкне, и тогава щеше да го изтегли от пещта. За всеки случай смяташе да му сложи белезници. Както и намордник. Но нямаше да закрива очите му. Макар че след толкова много дни, прекарани в пълен мрак, те трудно щяха да привикнат към светлината, след няколко часа отново щеше да прогледне. Искаше той наистина да я види. Както и снимките, които щеше да му покаже. Снимките щяха да го накарат да разбере какво го е сполетяло. И защо.
Имаше няколко неща, които трудно можеше да предвиди и които можеха да повлияят на плана й. Едно от тях бе рискът той да е толкова слаб, че да не може да се държи на краката си. Затова тя временно зае малка леснопреносима количка за багаж от Централната гара в Малмьо. Никой не забеляза, когато я сложи в колата си. Все още не бе решила дали да я върне. Ако се наложи, с нея можеше да го извози до колата.
Остатъкът от плана беше много прост. Точно преди девет ще го закара в гората. Ще го завърже за дървото, което вече бе избрала. И щеше да му покаже снимките.
После ще го удуши. И ще го остави там. Най-късно в полунощ щеше да си е у дома в леглото. Будилникът й бе навит да иззвъни в 5:15 часа. В 7:15 часа започваше смяната й.
Обичаше разписанието си! Беше съвършено. Нищо не може да се обърка. Седна на един стол и се загледа в нямата пещ, която се издигаше като жертвен камък в средата на стаята. Майка ми би ме разбрала, каза си. Това, което никой не върши, остава несвършено. Злото трябва да бъде прогонено със зло. Там, където няма справедливост, трябва да бъде въздадена.
Извади листа с плана от джоба си. Погледна часовника. След три часа и петнайсет минути Йоста Рюнфелд щеше да умре.
Вечерта на единайсети октомври Ларш Улсон изобщо не се чувстваше във форма. До последно се колеба дали да излезе и да направи тренировката си, или да я пропусне. Не само че се чувстваше уморен. Тъкмо тази вечер по телевизията щяха да покажат филм, който искаше да гледа. Тогава му хрумна, че може да отложи тренировката за след филма, въпреки че щеше да стане късно. Улсон живееше в къща, близо до Сварте. Беше роден в стопанството и все още живееше при родителите си, макар че бе прехвърлил трийсетте. Имаше собствен багер и умееше да го управлява добре. През тази седмица копа изкоп за нова дренажна система в едно стопанство в Скорбю.
Освен това беше страстен любител на спортното ориентиране. Живееше, за да тича из шведските гори с карта и компас. Състезаваше се за отбор от Малмьо, който понастоящем се подготвяше за голямо национално състезание по нощно ориентиране. Често си бе задавал въпроса защо посвещава толкова много време на този спорт. Какъв бе смисълът да тича из горите с карта и компас и да търси скрити контролни знаци? Често беше студено и влажно, тялото го болеше и никога не бе убеден, че се е представил максимално добре. Дали си заслужаваше да посветиш живота си на подобно нещо? От друга страна, знаеше, че е добър в този спорт. Имаше усещане за терена, притежаваше и бързина, и издръжливост. На няколко пъти именно той бе извеждал своя отбор до победата, благодарение на силното си представяне на финалната отсечка. Намираше се малко под класата на националния отбор. И все още не бе изоставил надеждата, че някой ден ще успее да направи решаващата крачка и да представлява страната си в международни състезания.
1
Цитат от шведския поет Карл Микаел Белман, „Посланията на Фредман“ (1790), Послание 43. — Б.пр.