- Вижте - извика Мия и сложи лаптопа си на масата. - Пуснали са информация за годежа ви в Сиатъл Нууз Уеб.
- Толкова скоро? - попита Грейс изненадано. Устните й се свиха, все едно се сети за нещо доста неприятно.
Крисчън не изглеждаше доволен.
Мия изчете съдържанието на клюката. „До ушите на Нууз достигна новината, че най-желаният ерген в Сиатъл, Крисчън Грей, най-сетне е паднал в капана и ще има сватба. Но коя е тази дама? Коя е късметлийката? Нууз има намерение да разбере в най-скоро време. Но която и да е тя, вероятно вече чете дълго предбрачно споразумение“.
Мия се изкиска, но веднага спря под погледа на Крисчън. Настана гробовна тишина. Температурата в кухнята на Грей падна под нулата.
Предбрачно споразумение! Изобщо не бях се сетила за това. Преглътнах, пребледнях. Погледнах към пода. „Моля те, отвори се и ме погълни. Ако може веднага!“ Крисчън се размърда притеснено в стола си. Гледах го с очакване.
- Не - каза ми само с устни.
- Крисчън... - намеси се внимателно Карик.
- Не. Няма да дискутирам повече това - озъби се Крисчън.
Карик ме погледна смутено и понечи да каже нещо, но се отказа.
- Няма да има никакви споразумения! - почти извика Крисчън, погледна Карик и после се върна към вестника си, без да обръща никакво внимание на останалите около масата. Те погледнаха мен, после пак него, после пак мен и накрая се принудиха да гледат където и да е, само не към нас.
- Крисчън - казах, - ще подпиша всичко, което кажете с Карик.
Не беше сефте да подписвам нещо под негово настояване.
Крисчън вдигна поглед от вестника, погледна ме и извика:
-Не!
Седях и не знаех какво да кажа.
- Това е за твоя защита.
- Крисчън, Ана, смятам, че това трябва да го обсъдите насаме скара ни се Грейс. Погледна Мия, после и Карик, и ми се стори, че май и те са сгазили лука.
- Ана, това няма нищо общо с теб - каза Карик някак извинително.
Крисчън погледна баща си. Очите му бяха студени и присвити. Майко мила! Беше полудял!
Всички започнаха да говорят оживено. Изкуствено весели разговори. Мия и Кейт станаха да прибират масата.
- Определено предпочитам наденички - възкликна Елиът малко прекалено ентусиазирано.
Погледнах пръстите си. Дали господин и госпожа Грей си мислеха, че се омъжвам заради парите му? Крисчън нежно хвана ръцете ми.
- Стига.
Как бе разбрал какво мисля?
- Не обръщай внимание на баща ми - каза така, че да го чуя само аз. - Полудял е заради Елена. Цели се в мен, а не в теб. Ще ми се майка ми да може да си затваря устата понякога.
Знаех, че Крисчън все още е под пара от разговора между него, Карик и Елена предната вечер.
- Той има право, Крисчън. Ти си много богат. А аз не нося нищо в този брак. Само студентските си заеми.
Очите му бяха празни.
- Анастейжа, ако ме напуснеш, можеш спокойно да вземеш всичко със себе си. Веднъж вече го направи, и знам какво изживях.
- Това беше друго - прошепнах. Думите му ме бяха развълнували. - Но ако ти решиш да ме напуснеш?
Можех да се поболея само от мисълта за такава вероятност.
Той изсумтя с отвращение и поклати отрицателно глава.
- Крисчън, знаеш, че често правя глупости. Представи си, че направя някоя ужасна глупости и ти... - Погледнах пак ноктите си. Едва се удържах да не се разтреперя от болката и страха да н< го изгубя. Дори нямах сили да довърша изречението.
- Спри! Спри веднага! Тази тема е забранена за коментари. Никакви предбрачни споразумения, Ана. Нито сега, нито... никога. - И ме погледна с онзи поглед „Откажи се, докато е време“. После погледна майка си и попита: - Мамо, може ли да направим сватбата тук?
И темата за предбрачния договор никога повече не се повдигна. Всъщност той използваше всяка възможност да ме убеди колко е богат и че всичко, което има, е и мое. Потръпнах, като се сетих за огромния списък с покупки за медения месец. Крисчън настоя да ида на пазар с персонален съветник - Керълайн Актън от „Ниймън Маркъс“. Само банският ми струваше петстотин и четирийсет долара. Хубав беше, наистина, но толкова пари за три-четири парченца плат...
- Ще свикнеш - каза Крисчън, докато сядаше на стола до мен.
- С кое ще свикна?
- С парите.
„О, господин Петдесет, ще отнеме известно време!“ Преместих малките чинийки с маслини, солени бадеми и кашу към него.
- Орехчетата ви, сър - казах в опит да вкарам малко хумор в разговора след тежките мисли, които ме бяха налегнали след грандиозното ми фиаско по цици на плажа.