Станах и тръгнах към банята. Грабнах розовия халат и се покрих. Защо ме беше срам? Усетих очите на Крисчън върху мен. Погледнах го. Бе сбърчил вежди и продължаваше да работи на лаптопа.
Докато си миех ръцете и разсеяно мислех за вечерта в казиното, халатът се разтвори. Погледнах се в огледалото и изпаднах в потрес. „Господи! Какво е направил с мен?“
3.
Гледах с ужас червените петна по гърдите си. Смучки! Навсякъде по тялото ми! Омъжена за един от най-уважаваните джентълмени в Щатите и със смучки по цялото тяло! Как не го бях усетила!? Изчервих се. Всъщност знаех много добре защо и как. Господин Оргазъм бе приложил върху мен всичките си сексуални умения.
Подсъзнанието ми леко надигна слънчевите си очила - онези с полумесеците, и зацъка възмутено с език, а моето друго аз, вътрешната ми богиня, падна на шезлонга в нокаут. Гледах отражението си и не можех да повярвам на очите си. Около китките ми имаше червени кръгове. Кожата беше ожулена. Погледнах глезените си. И там имаше охлузвания и прежулено. Изглеждах все едно съм претърпяла злополука. Огледах се по-внимателно. Напоследък тялото ми изглеждаше различно. Всъщност откакто се бях запознала с него... Беше някак по-стегнато и слабо, косата ми - по-лъскава и добре оформена, ноктите на ръцете и краката - лакирани, изпилени, веждите ми - почистени, с изящна линия. За първи път в живота си изглеждах така добре, с изключение на шибаните смучки.
Озверях от гняв. Как смее да прави такива неща! Никога досега не ми беше оставял смучки. Изглеждах кошмарно. Като някаква тийнейджърка. И знаех защо го беше направил. За да ме контролира, винаги да ме контролира! „Добре! Този път вече прекали!“ Подсъзнанието ми се бе изправило със скръстени ръце и готово за битка. Излязох от банята, без да го погледна, отидох до гардероба си, махнах халата, сложих си къси гащи и потник. Разплетох си косата, извадих четка и разресах възлите.
- Анастейжа! - викна той. Усетих тревогата в гласа му. - Добре ли си?
Не му обърнах внимание. „Дали съм добре ли? Не, не съм добре!“ Не и след това, което ми бе направил. Едва ли щях да съм в състояние да се покажа по бански до края на медения месец, камо ли да облека отново този бански, за който бе платил толкова много пари. Мисълта ме взриви. „Как смее? Ще му дам да се разбере дали съм добре“. Треперех от гняв. Е, добре, и аз можех да се държа все едно карам тежък пубертет. Замерих го с четката за коса, обърнах се и излязох. Все пак си позволих да се обърна, за да се насладя на стреснатото му изражение, докато вдигаше ръце пред лицето си да се предпази. Четката се удари в ръката му и отскочи към леглото.
Излязох с гръм и трясък, тръгнах бързо по стълбите към палубата и оттам към носа на яхтата. Имах нужда от пространство. Трябваше да се успокоя. Беше тъмно, а въздухът - свеж, ароматен и успокоителен. Топлият бриз пръскаше ухание на жасмин, на бугенвилия - цялото крайбрежие бе обсипано с това прекрасно цвете. Миришеше на Средиземно море. „Феър Лейди“ плаваше грациозно по спокойните кобалтови води. Опрях лакти върху дървения парапет и се загледах в блещукащите светлини по брега. Поех дълбоко въздух. Влезе като балсам в тялото ми и напрежението бавно започна да се уталожва.
Усетих, че стои зад мен. Не го бях чула.
- Ядосана си ми - прошепна той.
А стига бе! Вярно ли, господин Шерлок?
- Колко ядосана?
- По десетстепенната скала - към петдесет.
- Толкова много? - Май наистина беше изненадан.
- Да. Толкова съм ядосана, че съм в състояние да направя нещо грубо и дори жестоко - изсъсках през зъби.
Той не каза нищо. Обърнах се и го изгледах. Той мълчеше. Просто стоеше и ме гледаше с широко отворени очи, изпълнени с безпокойство - и леко раздразнение. Познавах добре този поглед, и тъй като не бе направил и опит да ме докосне, това значеше само едно - той просто не разбираше.
- Крисчън, трябва да престанеш да гледаш на нещата само през собствените си очи и да ме задължаваш да изпълнявам всяка твоя команда. Разбрах какво искаш да ми кажеш още на плажа. И доколкото помня, направи такава сцена, че трябва да съм идиотка, че да не съм разбрала.
Той сви рамене и каза:
- Е, поне вече няма да си сваляш дрехите пред хората.
И това трябваше да оправдае това, което ми бе причинил!?
- Не искам да оставяш следи по тялото ми. Поне не толкова много. За мен това е категорично ограничение - изсъсках.
- Аз пък не искам да се събличаш пред хората. Това е категорично ограничение за мен - изръмжа той.
- Мисля, че се разбрахме за това - казах през зъби. - Погледни ме! Само погледни! - Дръпнах потника надолу, за да види горната част на гърдите ми. Той ме гледаше в очите, дори не погледна надолу. Погледът му беше несигурен, напрегнат. Не беше свикнал да ме вижда толкова вбесена. Нима не разбираше какво е направил? Нима не виждаше колко е смешен? Исках да крещя, да ругая, но не посмях. Щях да го притисна прекалено много. Само Господ знае какво би сторил. Най-сетне той въздъхна, вдигна ръце и се предаде.