- Добре. - Признаваше грешката си. - Разбирам.
И слава богу!
- Съжалявам. Моля те, не ми се сърди. - Прокара ръка през косата си. Изглеждаше виновен и наистина съжаляваше.
- Понякога се държиш като пубер - скарах му се аз, но гневът в гласа ми беше изчезнал и той усети промяната. Направи крачка към мен, предпазливо вдигна ръка и прибра косата ми зад ухото.
- Знам - въздъхна. - Трябва да се науча на толкова много неща...
Сетих се за думите на доктор Флин. „В емоционално отношение Крисчън е юноша, Ана. Напълно е пропуснал тази фаза от живота си. Насочил е цялата си енергия към бизнес успеха си и е надминал всякакви очаквания. Само че емоционалният му свят трябва да навакса“.
Сърцето ми се сви.
- Това важи за двама ни - въздъхнах, внимателно вдигнах ръка и я поставих върху гърдите му, там където тупкаше сърцето му. Той не трепна, не се отдръпна както преди, но все пак се стегна. Сложи ръката си върху моята и се усмихна срамежливо.
- Ето, току-що научих, че имате доста як замах и се целите добре, госпожо Грей. Никога не бих повярвал, ако не го бях видял с очите си. Но нима не съм склонен да те подценявам винаги и във всяко отношение? Точно затова успяваш да ме изненадаш.
- Упражнявала съм се с Рей. Мога да уцеля право в десятката, включително с пистолет. И не е зле да не забравяш тази подробност - казах гордо.
- Да, ще запомня, госпожо Грей. Освен това ще положа нужните усилия всички остри предмети да бъдат скрити, а достъпът до пистолет да ти бъде забранен - засмя се той.
- Мога да съм доста изобретателна - отсякох.
- Така е - прошепна той, пусна ръката ми и ме гушна до гърдите си. Зарови нос в косата ми. Обвих го с ръце, притиснах го до себе си и буквално усетих как напрежението го напуска, докато вдишваше аромата на косата ми.
- Ще ми простиш ли?
- А ти на мен?
Почувствах усмивката му.
-Да.
- И аз на теб.
Стояхме прегърнати. Забравих всичко. Пубер или не, но този емоционално подрастващ младеж миришеше божествено. Как можех да му устоя?
- Гладна ли си? - попита той след малко. Бях опряла глава на гърдите му и бях затворила очи.
- Умирам от глад. Тези... спортни дейности следобед явно са подействали добре на апетита ми. Но не съм облечена за вечеря.
- Силно се съмнявах, че късите ми гащи и потникът ми ще бъдат погледнати с добро око в трапезарията.
- В моите очи си прекрасна, Анастейжа. Освен това тази яхта е наша за цялата седмица. Можем да се обличаме както си искаме. Просто си решила да се храниш, без да се обличаш специално за случая. Вторник е, на Лазурния бряг сме, а и мислех да ти предложа да вечеряме на палубата.
- О, да, това вече наистина ми допада.
Той ме целуна - искрена, молеща прошка целувка. Хванати за ръце се отправихме към масата за вечеря, където гаспачото вече ни чакаше.
Стюардът сервира крем брюлето и дискретно се оттегли.
- Защо винаги връзваш косата ми на плитка? - попитах. Беше ми любопитно, нищо повече. Седяхме един срещу друг, кракът ми - увит около неговия. Тъкмо се канеше да вземе лъжичката за десерта. Застина. Лицето му помръкна.
- Просто не искам косата ти да се закачи на нещо и да те оскубя, без да искам - отвърна и за миг мислите му отплуваха нанякъде. - Може би е просто навик - каза замислено. Изведнъж очите му се отвориха широко, паника разшири зениците му.
Какво си беше спомнил? Нещо болезнено, нещо от онези години в детството? Не, не исках да му напомням за това. Пресегнах се през масата и сложих показалеца си върху долната му устна.
- Няма никакво значение. Не е нужно да ми казваш. - Усмихнах му се топло и окуражително и макар да изглеждаше притеснен, той бързо се отпусна. Целунах ъгълчето на устата му.
- Обичам те - казах и той ми се усмихна с онази срамежлива усмивка, от която ме заболяваше сърцето. - И винаги ще те обичам, Крисчън.
- И аз - каза тихо.
- Макар че съм толкова непослушна?
- Защото си толкова непослушна - усмихна се той.
Мушнах лъжицата през горената захар на десерта и поклатих
глава. Дали някога щях да го разбера? Хм... брюлето беше стра-хотно.
Стюардът разчисти чиниите от десерта и ни остави сами. Крисчън взе бутилката розе и напълни отново чашите ни. Огледах се, за да съм сигурна, че сме сами, и го попитах: