- Защо не трябваше да ходя до тоалетната?
- Наистина ли искаш да знаеш? - попита той с грейнали от страст очи, устните му бяха извити в полуусмивка.
- Искам. - Отпих от виното.
- Колкото по-пълен е мехурът ти, толкова по-силен е оргазмът, Ана.
Изчервих се.
- О, разбрах.
Това вече обясняваше много. Цял живот нямаше да ми стигне да наваксам и да науча всичко, което господин Секс Експерт вече знаеше.
- Е... Ами... - Отчаяно се мъчех да се хвана за нещо друго, да сменя темата.
Той ме съжали и попита:
- Какво искаш да правиш тази вечер? - И се усмихна загадъчно. Бях готова да правим това, което искаше той. Може би да
приложим някоя от останалите му теории на практика. Свих рамене.
- Аз знам какво искам - каза той. Взе чашата си, стана, протегна ръка към мен и ме подкани: - Хайде, ела!
И ме поведе към салона.
Айподът му беше включен към високоговорителите. Той избра песен.
- Танцувай с мен. - Дръпна ме в ръцете си.
- Настояваш ли?
- Настоявам, госпожо Грей.
Беше някаква доста неприятна обикновена весела мелодия. Някакво латино? Крисчън ме погледна, усмихна се и затанцува. Буквално ме помете с музиката из салона.
И тогава чух гласа на мъжа. Като топящ се карамел. Бях чувала песента, но не помнех къде. Той ме пречупи през кръста, засмя се на изненадата ми. Смеех се с него. Очите му - оживели, весели. После ме вдигна и ме превъртя под ръката си.
- Танцуваш толкова хубаво! Дори не личи, че аз не умея.
Той не каза нищо, само се усмихна все така загадъчно. Зачудих се дали мисли за нея. За... госпожа Робинсън. Нали тя го бе научила да танцува. И да чука. Не се бях сещала за нея напоследък. Не я беше споменавал от рождения си ден и доколкото бях успяла да разбера, бизнес отношенията им бяха приключили. Но колкото и да ми бе неприятно да призная - добре го беше научила.
Той пак ме пречупи през кръста и ме целуна бързо по устните.
- Любовта ти ще ми липсва - казах, припявайки с думите на песента.
- Много повече от „липсва“ - каза той и ме завъртя отново. После запя в ухото ми и аз затанцувах с гласа му.
Песента свърши. Крисчън ме погледна в очите. Неговите изведнъж бяха станали тъмни и опасно горещи. Веселието си бе отишло. Дъхът ми секна.
- Ще си легнеш ли с мен? - прошепна той. Като молба от най-закътаното местенце в сърцето му.
„Крисчън, аз казах „да“ преди двайсет дни!“ Но знаех, че това е неговият начин да се извини, да се увери, че всичко между нас е наред и че лошите думи са забравени.
Когато се събудих, слънцето бе изгряло, нахлуваше през люковете на каютата, а морската вода се оглеждаше в тавана и образуваше по него светли люлеещи се вълнички. Крисчън го нямаше. Протегнах се и се усмихнах. Хм... наказателно чукане плюс правене на любов за извинение. Комбинация за всеки ден. Зачудих се какво ли би било да си легнеш с двама мъже - с ядосания Крисчън и със сладкия Ще-Направя-Всичко-Което-Поже-лаеш Крисчън. Много ми беше трудно да преценя кой от двамата харесвам повече.
Станах и отидох в банята. Той беше там. Гол, само по хавлия около кръста. Бръснеше се. Обърна се и се усмихна широко. Изобщо не го притесни фактът, че нахлух така. Едно бях разбрала за него - той никога не заключваше вратата, никъде, ако е сам. Не исках да мисля сега за това, прекалено тежка мисъл за сутринта.
- Добро утро, госпожо Грей - каза той, пръскаше навсякъде прекрасното си настроение.
- Добро утро и на теб - усмихнах се. Обичах да го гледам как се бръсне. Вдига брадичката си нагоре и бавно и внимателно прокарва ножчето в дълга линия. Улових се, че съвсем несъзнателно повтарям действията му. Вдигам брадичка нагоре, точно така, като него... Той се засмя, обърна наполовина сапунисаното си лице към мен и попита:
- Наслаждаваш ли се на шоуто?
- Едно от моите топ пет за всички времена - казах, а той се наведе и ме целуна бързо, като омаза лицето ми със сапун. „О, Крисчън, бих те гледала с часове!“
- Искаш ли да те обръсна пак? - прошепна дяволито и насочи самобръсначката към мен.
Свих устни, преструвайки се на сърдита.
- Не, другия път ще си направя кола маска.
Спомних си радостта на Крисчън в Лондон, когато разбра, че съм си обръснала космите долу. Беше ми любопитно какво е да нямаш косми там. А знаем за котката и любопитството. Разбира се, не го бях направила по стандартите на господин Взискателен...
- Какво си направила, по дяволите? - викна развълнувано Крисчън. Беше хем втрещен, хем ужасен, хем развеселен. Бяхме в стаята ни в Браунс Хотел, близо до Пикадили. Той седна в леглото, запали нощната лампа и ме загледа. Устата му - едно голямо отворено О. Беше някъде към полунощ. Придобих цвета на чаршафите в Червената стая и придърпах сатенената си нощ-ничка, за да се прикрия. Той грабна ръцете ми и ме спря.