- Ана!
- Аз... ами... обръснах се.
- Виждам, но защо? - каза ухилен до ушите.
Скрих лице в ръцете си. „Защо ме е толкова срам?“
- Ей - каза нежно той и свали ръцете ми. - Не се крий. - Беше захапал устната си, за да не избухне в смях. - Кажи ми защо? Защо? - Очите му танцуваха весело по тялото ми. „Какво му е смешното?“
- Престани да ми се смееш!
- Не ти се смея. Извинявай! Просто съм... щастлив. О, кажи ми защо го направи?
Поех дълбоко дъх.
- Тази сутрин, след като тръгна за срещата си, влязох да си взема душ и се сетих за правилата ти.
Той примигна. Хуморът в очите му се изпари; гледаше ме изпитателно и сериозно.
- И си отбелязвах наум какво мисля сега за повечето от тези неща. Сетих се за козметичния салон и си помислих, че би те зарадвало. Това искаше преди. Но нямах чак толкова смелост да ида на кола маска... - Гласът ми изчезна в тих шепот.
Очите му запламтяха, но вече не весело: не се усмихваше на глупостта ми, а ме гледаше с любов.
- О, Ана - каза задъхано, наведе се и ме целуна нежно. - Ти ме омагьосваш все повече и повече. - Устните му докосваха моите, дланите му стискаха лицето ми.
След този така вълнуващ нежен момент той се облегна назад на лакът и хуморът се върна в очите му.
- Мисля, че трябва да направя щателна инспекция на творбата ви, госпожо Грей.
- Моля? Не! - Сложих ръце пред обезлесената площ. „Трябва да е напълно откачил, ако си мисли, че ще му позволя!“
- О, не, Анастейжа, няма „не искам“ - каза той, хвана ръцете ми, закова ги от двете страни на тялото ми и падна на колене между краката ми. Погледна ме с онези очи, които можеха да подпалят всека запалима материя, и преди да пламна като пра-хан, се наведе напред, сложи устни върху пъпа ми и много бързо слезе до устните на влагалището ми. Свих се от сладката болка на желанието и ща не ща се предадох на съдбата си.
- Я да видим какво имаме тук? - каза той и ме целуна там, където сутринта все още имаше косми. После прокара двудневната си четина по кожата ми.
Писнах. Мястото беше много чувствително.
Очите му се стрелнаха към моите, пълни с копнеж и жажда.
- Мисля, че си пропуснала няколко косъмчета - каза и се наведе да огледа.
- Ами... - измънках, с надеждата това да сложи край на меко казано смущаващата обстойна проверка.
- Хрумна ми нещо! - Той скочи и чевръсто се отправи към банята.
„Какво е намислил?“
Върна се бързо. Носеше чаша вода, четката си за бръснене, сапун, кърпа, моята самобръсначка и канче. Постави водата, четката, сапуна и самобръсначката на нощното шкафче, кърпата остана в ръката му. Погледна ме.
„О, не!“ Подсъзнанието ми захлупи ядно книгата си: „Чарлз Дикенс. Събрани съчинения, том първи“ и скокна от креслото си с ръце на кръста.
- Не, не, не! - изписках.
- Госпожо Грей, когато една работа се върши, следва да се свърши добре. Ела насам! - Очите му бяха с цвета и настроението на лятна буря.
- Защо винаги трябва да е „не“? - попита и наклони глава на една страна.
Изчервих се. Не беше ли очевидно?
- Защото е... прекалено... твърде...
- Интимно? - прошепна той. - Ана, аз копнея да изживявам такава интимност с теб. И ти го знаеш много добре. Освен това след някои от нещата, които вече сме правили, не ми се дърпай точно сега. Познавам тази част от тялото ти повече от теб.
Колкото и да бяха арогантни, тези думи си бяха самата истина, но все пак...
- Просто е... грешно. - Гласът ми беше скимтящ и умолителен.
- Не е грешно. Ужасно възбуждащо е.
„Наистина ли? Възбуждащо?“
- Това те възбужда? - Не успях да прикрия удивлението си.
- Не си ли личи - засмя се той и погледна към пениса си, който вече бе надигнал глава. - Искам да те обръсна - прошепна.
„О, какво толкова? Майната му!“ Легнах и закрих очи с ръце, за да не гледам.
- Ако това те прави щастлив, Крисчън - давай. Толкова си перверзен - казах и повдигнах бедрата и ханша си нагоре. Той целуна бедрото ми от вътрешната страна.
- Да, бебчо, абсолютно си права!
Той хвана левия ми глезен, разтвори краката ми и коленичи между тях. Матракът хлътна.
- Така ми се ще да те вържа...
- Обещавам да не мърдам.
- Добре.
Дъхът ми спря, когато прокара четката между краката ми. Усетих топлината на водата. Погъделичка ме леко, но беше приятен гъдел. Мръднах.
- Не мърдай - скара ми се той и пак прокара четката. - О, ще взема да те завържа! - добави мрачно. Сладки тръпки минаха по гръбнака ми.