- Ти не ми даде възможност.
- Не е вярно.
- На следващата сутрин не те намерих, а когато дойде, беше побесняла...
„О, да, вярно!“
- Прав си. Бях побесняла.
- Както и да е. Бяхме вече на средата на втората бутилка, когато тя се наведе към мен да ме докосне. И аз... замръзнах.
И скри очи с ръка.
Какво по дяволите беше това?!
- Реакцията ми, начинът, по който се дръпнах от нея, беше шок и за двама ни. - Гласът му беше съвсем тих.
„Погледни ме, Крисчън!“ Мушнах ръка под неговата, той се обърна и ме погледна. Лицето му беше бяло, очите - широко отворени.
- Какво има? - Едва дишах.
Той пак се намръщи и преглътна.
„О, какво крие от мен? Искам ли да го чуя?“
- Опита се да ме съблазни. - Като че ли чак сега изживяваше шока.
Сърцето ми сякаш спря завинаги. „Мръсна долна кучка!“
- Един миг, увиснал във времето. Тя видя изражението ми и разбра колко грубо е прекрачила границата. Аз я отхвърлих. Не бях мислил за нея в този... сексуален аспект от години. И освен това аз обичам теб. Казах й: „Обичам съпругата си“.
Гледах го и не знаех какво да кажа.
- Тя веднага отстъпи. Извини се, извъртя нещата, че е било само на шега. Искам да кажа... тя твърди, че е наистина щастлива с Ай-зък, че е доволна от бизнеса си, че не мисли зло никому, най-малко на нас. Казва, че приятелството ни й липсва, но разбра, че животът ми вече е само с теб. И това е наистина странно, като се има предвид какво се случи последния път, когато се видяхме. Помниш. Казах й, че няма повече да се виждам с нея. И тя си тръгна.
- Целунахте ли се? - Страх скова сърцето ми.
- Не! Не бих могъл да понеса отново такава близост с нея.
„О, това е добре!“
- Бях нещастен. Исках да се прибера у дома, при теб. Но осъзнавах колко лошо съм се държал... Останах, довърших бутилката и после продължих на бърбън. И докато пиех, се сетих какво ми каза преди време: „Ами ако това се беше случило на твоя син?“
И се замислих за детето и как започна всичко с Елена. И се почувствах... зле. Никога не бях поглеждал нещата от тази страна.
И тогава си спомних. Смътен спомен за приглушени гласове до леглото ми, докато лежах в полусъзнание. „Но когато я видях за последен път, видях цялата картина, бъдещето. Знаеш какво имам предвид... за детето. И за първи път осъзнах, че това, което сме правили... е било грешно“. Разговорът с Грейс.
- И това ли е всичко?
- Да, в общи линии.
-О!
-О?
- И всичко свърши?
- Да. Всичко свърши в мига, в който те видях. Но го осъзнах едва когато се видях с нея за последно.
- Съжалявам — казах.
- За какво?
- Че бях толкова ядосана на сутринта.
- Аз знам какво е да си ядосан. И разбирам. - Спря, въздъхна и продължи: - Опитай се да ме разбереш. Искам те само за себе си. Не искам да те деля с никого. Това между нас... аз никога не съм изживявал такова нещо. Исках да го задържа. Исках да съм центърът на твоята вселена, поне за малко.
- Но ти си! Това няма да се промени!
Той ми се усмихна тъжно и прошепна:
- Ана, това просто не е вярно.
Сълзи напълниха очите ми.
- И как може да е вярно? - каза той. - По дяволите! Не плачи, Ана, моля те, не плачи! Съжалявам. - Погали ме по лицето, прокара пръст по треперещите ми устни, за да ме успокои. - Не, Ана, не бива да съжаляваш. Ще обичаш детето ни. И ще си права. И това е единственият правилен начин!
- Но Точицата ще обича и теб. Ти ще си центърът на вселената за това дете. Децата обичат родителите си безусловно, Крисчън. Защото чрез тях са дошли на този свят. Любовта е заложена в тях. Всички деца са така, Крисчън. Дори ти. Помисли за книжката, която си обичал да ти четат. Ти си искал да бъдеш с майка си. И си я обичал.
Той дръпна ръката си, сви я в юмрук.
- Не! - прошепна.
- Да, обичал си я. - Сълзите ми течаха свободно и вече не се опитвах да ги спра. - Разбира се. Това не е въпрос на избор. Ето защо толкова те боли.
Той ме гледаше сурово.
- И именно заради това успя да ме обикнеш. Прости й. Тя е имала своя свят, изпълнен с болка, и е трябвало да се справя сама с нея. Да, тя не е била добра майка, но ти си я обичал въпреки всичко.
Той ме изгледа с призрачни очи, духове от миналото танцуваха там.
„О, не спирай да говориш“.
Най-сетне проговори.
- Обичах да я реша. Косата й беше много хубава.
- Не се съмнявам. Достатъчно е да те погледне човек.
- Но беше лоша майка. - Едва чувах думите му. Той затвори очи. - Страхувам се, че ще съм лош баща.
Погалих го по бузата.
- Крисчън, можеш ли да допуснеш, дори и за секунда, че ще ти позволя да бъдеш лош баща?
Той отвори очи и ме гледа дълго, цяла вечност. Облекчението бавно огря лицето му и накрая той се усмихна.