- Вкусна ли е? - прошепна Крисчън.
- Много.
- Насити ли се?
- На ягодите - да.
Очите му святкаха опасно.
- Госпожа Джоунс знае как да приготви пикник. - Засмя се.
- Да, няма спор - прошепнах.
Изведнъж той се изви, легна до мен, сложи глава на корема ми и затвори очи. Изглеждаше щастлив. Зарових пръсти в косата му.
А после той въздъхна тежко, извади телефона си, погледна екрана и отговори.
- Какво има, Уелч? - каза остро. Заслуша се и изведнъж се стегна и бързо се изправи.
- Денонощно... Благодаря - каза през зъби и затвори.
Настроението му се промени за секунди. Моят закачлив флиртуващ съпруг изчезна. На негово място до мен седеше друг мъж - студеният пресметлив господар на вселената. Настръхнах от изражението му. Той набра някакъв номер и попита:
- Рос, какви акции имаме в „Линкълн Тимбър“?
Мозъкът ми завря. „О, не, какво става?“
- Значи така. Консолидирате акциите в „Грей Ентърпрайзис“, уволнявате борда, освен главния изпълнителен директор... Не ме интересува... Чувам те много добре. Просто го направи... Благодаря, и ме дръж в течение. - Затвори и ме изгледа безизразно.
„Мамка му! Бесен е!“
- Какво е станало?
- Линк.
- Линк? Бившият мъж на Елена?
- Същият. Той е платил гаранцията на Хайд.
Гледах го в шок. Устата му беше стисната в черта.
- Е, ще изглежда като пълен идиот - казах, но не можех да прикрия ужаса си. - Искам да кажа, че Хайд извърши поредното си престъпление в момента, в който го пуснаха под гаранция.
- Имате право, госпожо Грей. Точка за вас.
- И какво направи ти току-що? - попитах.
- Изиграх го.
- Не беше ли малко... импулсивно?
- Аз съм си импулсивен.
- Много добре ми е известно.
Очите му се присвиха и той каза сухо:
- От доста време държа този план в задния си джоб.
- Така ли?
- Да. Когато бях на двайсет и една, Линк преби жена си почти до смърт, направи я на кайма. Счупи й челюстта, лявата ръка и четири ребра, защото не се с чукаше него, а с мен. А сега научавам, че е платил гаранцията на човек, който имаше намерение да ме убие, който отвлече сестра ми и се опита да счупи черепа на жена ми. Стига! Време е да си плати.
„Господи!“
- Имате право. Точка за вас, господин Грей.
- Ана, аз действам така. Отмъщението не може да ме мотивира. Почти никога. Но сега няма да оставя да му се размине. Това, което направи с Елена... тя трябваше да повдигне обвинение срещу него, но не пожела. Имаше право да го направи. Но с Хайд Линк прекрачи всички граници. Прехвърли нещата на лична основа, когато реши да тръгне срещу мен и семейството ми. Ще го смажа. Ще смачкам компанията пред очите му и ще я разпродам на парче на този, който даде най-добра цена. Ще го докарам до фалит.
„О!“
- Освен това ще изкараме добри пари от сделката - засмя се той.
Очите му изведнъж омекнаха и той прошепна:
- Не исках да те плаша.
- Не си ме изплашил - излъгах. - Просто малко ме изненада.
Да, понякога около него можеше да стане страшно.
Устните му минаха по моите като четка за рисуване.
- Ще направя всичко възможно, а и невъзможното, за да си в безопасност. Ти, семейството ни и това мъничкото. - И нежно погали корема ми.
Дъхът ми спря. Той ме гледаше с потъмняващи очи. Устните му се разтвориха, той си пое дъх и леко прокара пръсти между краката ми.
Господи! Желанието избухна като мина в тялото ми, разпадах се под допира му. Хванах рязко главата му и зарових пръсти в косата му. Дръпнах го към себе си, за да го докосна с устни. Не мога да кажа, че не го изненадах. Той разтвори уста. Езикът ми се плъзна в нея. Той простена и отвърна на целувката ми. Устните му, езикът му жадно търсеха моите. Откривахме се отново, погълнати в движенията на устните, езиците, диханието ни.
„О, колко го искам! Колко много време мина! Искам го тук, на нашата поляна!“
- Ана! - прошепна задъхано той и ръката му се плъзна надолу към полата ми, а аз бързо и непохватно започнах да разкопчавам копчетата на ризата му.
- Не, Ана, спри! - Той се отдръпна и хвана ръцете ми. Беше стиснал зъби.
- Не! - Зъбите ми се забиха нежно в долната му устна. - Не, искам те!
Той рязко пое дъх. Разкъсваше се. В очите му видях нерешителност и колебание.