- Правил ли си го преди? - попитах много предпазливо, когато усетих, че посяга за самобръсначката.
-Не.
- О, браво! - засмях се.
- Още нещо ново, нещо, което правя за първи път, госпожо Грей.
- Тези нови неща ми харесват.
- И на мен. Почваме. - И с огромна нежност и внимание, което ме изненада, прокара самобръсначката по чувствителната ми кожа. - Само не мърдай! - каза някак разсеяно и разбрах, че е изцяло съсредоточен и погълнат от това, което прави.
Само след няколко минутки хвана кърпата и почисти всички обръснати косъмчета.
- Ето, сега вече е перфектно - каза замислено и най-сетне открих очите си да го погледна. Беше на колене и се наслаждаваше на творението си.
- Доволен ли си? - Гласът ми беше дрезгав.
- Много - отвърна той, усмихна се почти зловещо и бавно вкара пръст във влагалището ми.
- Но беше много забавно - каза Крисчън и в очите му видях пак онзи смях.
- За теб - да! - Опитах се да се направя на сърдита, но той, разбира се, беше прав. Беше... много... възбуждащо.
- Помня, че онази част след бръсненето беше доста удовлетворителна - каза той и се зае да се дообръсне. Изчервих се. Да, беше. Нямах представа, че липсата на окосмяване може да е от такова голямо значение. Беше съвсем различно.
- Спокойно де, просто се закачам. Нали точно това правят съпрузите, които са безнадеждно влюбени в жените си? - Крисчън вдигна брадичката ми и ме погледна с безпокойство, опитваше се да прочете мислите ми по изражението ми.
„Хм, време е да се разплатим“.
- Сядай - казах.
Той ме погледна неразбиращо. Подбутнах го нежно към единствения стол в банята. Объркан и изненадан, той седна, а аз взех самобръсначката от ръката му.
- Ана! - почна той, осъзнал намеренията ми.
Наведох се и го целунах.
- Главата назад! — прошепнах.
Той се поколеба.
- На това му се казва „пито-платено“, господин Грей.
Гледаше ме с недоверие, тревожно и в същото време весело.
- Знаеш ли какво правиш? - попита тихо. Кимнах бавно, като се опитвах да изглеждам колкото е възможно по-сериозна. Той затвори очи, поклати глава и се предаде.
„Ще ми позволи да го обръсна! Майчице!“ Внимателно прокарах ръка през мократа коса над челото му, хванах я здраво, за да не му позволявам да мърда. Той стисна очи и пое дълбоко дъх. Много бавно и внимателно прокарах самобръсначката от врата до брадичката. Той издиша.
- Нима си мислеше, че ще те нараня?
- Никога не мога да знам какво ще направиш, Анастейжа, но не, не мисля, че би ме наранила нарочно.
Прокарах самобръсначката успоредно до първата обръсната линия.
- Никога не бих те наранила, Крисчън. Не и умишлено.
Той отвори очи и ме прегърна. Бавно прокарах бръсначката от бузата до брадичката му.
- Знам - каза той и наклони глава така, че да обръсна останалата част от лицето му. Прокарах самобръсначката още два пъти, и край.
- Готово. И нито капка кръв -- засмях се гордо.
Той плъзна ръка нагоре по крака ми, повдигна нощницата ми, дръпна ме в скута си и ме сложи да седна в него. Хванах се за бицепсите му. Бяха толкова здрави.
- Ще ми позволиш ли да те заведа до едно място днес?
- Нима няма да ходим на плаж? - попитах саркастично.
Той облиза нервно устните си.
- Не, няма да ходим на плаж. Мислех си, че днес би предпочела нещо по-различно.
- Е, разбира се, след като си ме насмукал цялата и ходенето на плаж не е възможно, разбира се, защо не?
Той предпочете да не обръща внимание на отровния ми тон.
- Доста път е с кола, но си заслужава да се види. Поне така съм чувал. Баща ми ме посъветва да идем там. Това е село, някъде в планината, Сен Пол дьо Ванс. Има няколко галерии и си мислех, че няма да е зле да изберем някоя картина или скулптура за новия ни дом, ако изобщо харесаме нещо.
Облегнах се и го изгледах. „Изкуство? Иска да купува картини? Как мога точно аз да избера такова нещо?“
- Какво има?
- Крисчън, не разбирам нищо от изкуство.
Той вдигна рамене и ме успокои.
- Ще купим само това, което ни хареса. Става дума за инвестиция.
„Инвестиция? Уф!“
- Кажи де, какво има? - попита пак той.
Поклатих глава.
- Виж, знам, че преди няма и седмица взехме чертежите от архитектката. Няма нищо лошо да хвърлим едно око. А освен това е старо село, има доста древна история - продължи да ме убеждава той.
О, архитектката! Трябваше ли да ми напомня за нея... Гиа Матео, приятелка на Елиът, която бе работила по къщата на Крисчън в Аспен. При всяка среща с нея тя само дето не си пъхаше циците в устата му. Цялата отгоре му, като обрив по тялото.
- Сега пък какво има? - възкликна Крисчън. Поклатих глава.