Отместих купчинката писма настрани и въздъхнах. Не бяхме влизали заедно в Червената стая откакто бях използвала ключовата дума. А каза, че му липсвала. И честно казано, и на мен, особено сега, след като спомена, че иска да стигне до границите на удоволствието. Замислих се дали да не му пратя мейл. Изчервих се. Погледнах масата за билярд. Да, нямах търпение.
Мислите ми бяха прекъснати от нежна музика. Стелеше се навсякъде и пълнеше апартамента. Крисчън свиреше на пианото. Не беше някоя от неговите тъжни мелодии, а нещо различно, нещо сладко, нещо, в което имаше надежда. Знаех тази мелодия, но никога не го бях чувала да я свири.
Тръгнах на пръсти към голямата стая. Той свиреше. Беше по здрач. Небето бе наситено розово. Цветовете на падащата вечер докосваха нежно косата му. Изглеждаше неземно красив, погълнат от мелодията. Не ме забеляза. През последните дни беше толкова открит, толкова внимателен, споделяше мислите си, плановете си, възгледите си. Все едно някъде в себе си е имал язовир, за чието съществуване не е подозирал никой, и водите на този язовир се бяха надигнали и прелели, скъсали бяха язовирната стена и сега нищо не можеше да ги спре. Той вече говореше.
Знаех, че ще дойде да ме провери след няколко минути, и ми хрумна нещо. Измъкнах се заднешком: надявах се да не ме е забелязал. Хукнах към спалнята, като събличах дрехите си, докато бягах. Оставих само бледосините си бикини. Намерих син потник и го облякох. Щеше да скрие охлузванията. Отворих гардероба и намерих изтърканите му джинси. Джинсите за Червената стая, любимите ми. Взех телефона от нощното шкафче, сгънах прилежно джинсите и коленичих до вратата на спалнята.
Вратата беше леко отворена. Той вече свиреше нещо друго. Не разпознах мелодията. Но и в тази имаше светлина, надежда. Беше прекрасна. Написах съобщение.
Подател: Анастейжа Грей Относно: Удоволствието на съпруга ми Дата: 21 септември 2011, 20:45 До: Крисчън Грей
Сър,
Очаквам инструкциите Ви Винаги ваша
Госпожа Г. х
Натиснах „Изпрати“.
След секунди музиката спря и сърцето ми подскочи. Чаках, чаках - и най-сетне получих съобщение.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Удоволствието на съпруга ми - харесва ми това „относно“, бебчо Дата: 21 септември 2011, 20:48 До: Анастейжа Грей
Госпожо Г,
Заинтригуван съм. Ще Ви намеря.
Бъдете готова.
Крисчън Грей Изпълнен с очакване Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Бъдете готова! Сърцето ми биеше лудо. Започнах да броя. След трийсет и седем секунди вратата се отвори. Погледнах босите му крака, стъпили на прага.
Не каза нищо. Не обели и дума, а минаваха... векове. Мамка му! Ставаше нещо! Успях да се сдържа и да не го погледна. Очите ми останаха забити в земята.
Най-накрая той се наведе и взе джинсите, все така мълчаливо.
Тръгна към гардеробната. Не помръдвах. Сърцето ми щеше да изскочи, а тялото ми с радост поемаше тласъците на адреналина.
Усетих силна, сладка болка в слабините от нарастващата възбуда. След малко той се върна, обут в джинсите.
- Значи искаш да поиграем?
-Да.
Той пак млъкна. Реших да рискувам и да го погледна скришом... плъзнах поглед по бедрата му, обути в протьркания деним, по разкопчаното копче, по косъмчетата под пъпа му, по пъпа му, по изваяните му коремни мускули, по косъмчетата по гърдите, по сивите пламтящи очи.
Гледаше ме въпросително. О, мамка му.
- Да... какво? - прошепна.
- Да, сър.
- Добро момиче - каза той. Гледаше ме нежно. Погали ме по главата. - Сега мисля да те качим горе.
Вътрешностите ми буквално се наляха с желание, свиха се в сладки конвулсии.
Той ме хвана за ръка и аз го последвах по стълбите. Пред вратата на Червената стая той спря, целуна ме нежно и после рязко хвана и дръпна косата ми.
- Знаеш ли, че се опитваш да смениш ролите и да минеш отгоре? - каза опрял устни в моите.
- Какво? - Не разбирах какво иска да ми каже.
- Няма страшно. Ще го преживея. - Прокара нос по челюстта ми и нежно захапа ухото ми. - Когато влезеш, искам да коленичиш. Както съм те научил.
-Да... сър.
Той ме погледна и в блесналите му очи видях любов, удивление - и малко от усмивката на дявола.
Да, животът с Крисчън никога нямаше да е скучен, а аз бях готова за дългото пълно с наслада пътуване. Обичах този мъж -съпруг, любовник, баща на детето ми, понякога Доминант... Моят Петдесет нюанса.