- Теди! - обадих се и легнах загледана в небето с глуповата усмивка на лицето.
- Мамо!
Чух как стъпките им приближават. Газеха през тревата. Теди вървеше пред Крисчън.
- Мама! - изпищя Теди, все едно бе намерил съкровището на Сиера Мадре, и скочи върху мен.
- Хей, момченце! - Залюлях го в скута си и целунах пухкавата му бузка. Той се засмя, целуна ме и се отскубна от прегръдката ми.
- Здравей, мамче. - Крисчън се усмихваше над мен.
- Здравей, тати - усмихнах се.
Той вдигна Тед, седна до мен и го сложи в скута си.
- И внимателно с мама - каза му укорително.
Засмях се. Слава богу, че иронията не ме напускаше. Крисчън извади блакберито си от джоба и му го даде. Това щеше да ни даде пет минути спокойствие. Максимум. Тед го заоглежда със смръщени вежди, сериозно, сините му очи впити в екрана, точно както баща му четеше мейлите си. Крисчън зарови нос в косата му и сърцето ми се напълни с щастие така както балон се пълни с въздух, преди да литне. Бащичко! Като две зрънца грах! Двамата ми най-любими мъже на света.
Разбира се, Тед беше най-талантливото дете на планетата -нали съм му майка, няма начин да мисля иначе. А Крисчън... е, Крисчън си беше Крисчън. Бяла тениска, джинси, самата съблазън. Какво бях направила, за да получа всичко това?
- Изглеждате добре, госпожо Грей.
- И вие, господин Грей.
- Мама е много красива, нали? - прошепна Крисчън в ухото на Тед. Но той беше много по-заинтересован от телефона на татко си.
- Не мога да му се начудя - засмях се.
- Знам. Не мога да повярвам, че утре ще е на две - каза Крисчън някак замислено. Протегна ръка, сложи я на корема ми и след малко добави: - Хайде да си направим много деца.
- Поне още едно. - Усмихнах се.
- Как е дъщеря ми?
- Добре е. Май спи.
- Здравейте, господин Грей, здрасти, Ана.
Беше Софи. Десетгодишната дъщеря на Тейлър. Вървеше към нас през тревата.
- Соиии - изпищя Тед, щом я видя. Метна телефона настрани и се отскубна от ръцете на Крисчън.
- Гейл ми даде две ледени близалки. Може ли да дам едната на Тед?
- Разбира се - казах. „Ох, господи, сега ще се омаже!“
- ’алка. - Той протегна ръце към нея и тя му даде близалката. Вече се беше разтекла.
- Ела, дай на мама. - Взех близалката от него и бързо я напъхах в устата си да оближа потеклия сок. „Хм... много вкусно... червена боровинка“.
- Моя! - запротестира Тед, гласът му бучеше от негодувание.
- Твоя. - И му я върнах в не чак толкова течен вид. Той се усмихна и я напъха в устата си.
- Може ли да заведа Тед на разходка? - попита Софи.
- Да, разбира се.
- Но не далече! - каза Крисчън.
- Няма, господин Грей. - Бадемовите очи на Софи го гледаха сериозно. Тя май мъничко се страхуваше от него. Хвана Теди за ръка и бавно го поведе през високата трева.
- Спокойно, Крисчън. Какво може да им се случи тук?
Той обаче изобщо не беше спокоен. Настаних се в скута му.
- Освен това Тед обожава Софи.
Той завря нос в косата ми и каза:
- Тя е прекрасно дете.
- И е толкова хубава. Русо ангелче.
Крисчън застина и сложи ръце на корема ми.
- Ех, момичета, момичета... - Усетих тревога в гласа му. Увих ръце около врата му.
- Не бива да се тревожиш за нея поне още три месеца. Тук е на сигурно място.
Той ме целуна зад ухото и прокара зъби до меката част.
- Както кажете, госпожо Грей. - И ме захапа. Извиках.
- Нощес беше много хубаво. Трябва да го правим по-често.
- И аз така мисля.
- Това би било възможно, ако спреш да работиш.
Врътнах очи и той ме прегърна по-здраво. Усетих усмивката му във врата си.
- Връткате ми очи ли, госпожо Грей? - Заплахата в гласа му беше осезаема и много съблазнителна. Но заради децата реших да не обръщам внимание на сладката болка в слабините си.
- „Грей Пъблишинг“ има писател сред бестселърите на „Ню Йорк Тайме“ Продажбите на Бойс Фокс са феноменални, сайтът за електронни издания е голям удар и най-сетне имам екипа, който исках.
- И правиш пари в тези трудни времена! - добави той гордо. -Но все пак те харесвам боса, бременна и в кухнята.
Погледнах светналите му очи.
- И на мен ми харесва. - Той ме целуна и пак ме погали по корема.
И сега, както го бях хванала в добро настроение, реших да повдигна болезнената тема.
- Мислил ли си за предложението ми?
Той застина.
- Отговорът ми е не, Ана.
- Но Ела е такова хубаво име.
- Не. Няма да кръстя дъщеря ни на майка си. Не. Край на този разговор.
- Сигурен ли си?
- Да. - Хвана брадичката ми в дланта си и ме погледна в очите. Беше ядосан. - Откажи се, Ана, нямам намерение да цапам детето си с миналото си.