- Нашите няма да са много доволни.
Той потупваше с пръсти гърба ми, галеше го нежно.
- Кажи ми какво искаш, Анастейжа. Вегас? Голяма сватба с всичките му там подробности? Кажи ми.
- Не голяма... само приятели и семействата. - Погледнах го, развълнувана от тихата настойчивост в горещите му грейнали очи. А той какво искаше? Щях да направя това, което той пожелае!
- Добре - каза той. - Къде?
Вдигнах рамене.
- Може ли да го направим тук? - попита той предпазливо.
- В къщата на родителите ти? Дали ще се съгласят?
- Майка ми ще е на седмото небе.
- Добре, тогава тук. Убедена съм, че майка и татко ще предпочетат да е тук.
Той ме погали по косата. Не знам дали някога съм била и дали някога ще бъда по-щастлива.
- Добре, разбрахме се къде. Сега да видим кога.
- Мисля, че първо трябва да попиташ майка си.
- Хм. - Той се усмихна още по-лъчезарно. - Мога да й дам не повече от месец. Искам те прекалено много, за да чакам повече.
- Но ти ме имаш, Крисчън. Имаш ме от доста време. Но един месец е добре. - Целунах гърдите му. Бърза мека целувка. Погледнах го и се усмихнах.
- Ще изгориш - прошепна Крисчън в ухото ми. Стреснах се.
- Само по теб. - Усмихнах се сладко. Следобедното слънце бе слязло на запад и парещите лъчи ме заливаха цялата. Той се засмя и с едно бързо рязко движение дръпна леглото ми под сянката на чадъра.
- По-далеч от средиземноморското слънце, госпожо Грей.
- Благодаря за алтруизма, господин Грей.
- Удоволствието е изцяло мое, госпожо Грей. И не съм алтру-ист. Изобщо. Ако изгориш, няма да мога да те докосвам - каза той многозначително. В очите му заигра весел пламък и усетих как сърцето ми става все по-голямо и по-голямо. - Но, предполагам, подозирате мотива ми и сега ми се подигравате.
- Не съм способна на такова нещо - казах невинно и с престорено възмущение.
- Способна си, и го правиш. Често. И това е едно от многото неща, които обичам в теб. - Наведе се и закачливо гризна долна-та ми устна.
- Надявах се да предложиш да ме намажеш с плажно масло -казах, опряла устни в неговите.
- Госпожо Грей, това е трудна и тежка задача... но не мога да устоя на предложението. Седни! - изкомандва ме той и аз изпълних. Бавните му ловки пръсти нежно почнаха да ме мажат с лосион.
- Ти си много, много красива. Късметлия съм - говореше нежно той, докато ръцете му минаваха по гърдите ми и втриваха лосиона.
- Да, така е, късметлия сте, господин Грей. - Изгледах го хитро през мигли.
- Скромността ви краси, госпожо Грей. Обърни се! Искам да ти намажа и гърба.
Усмихнах се и се обърнах по корем. Той разкопча горнището на безобразно скъпия ми бански.
- Как би се чувствал, ако ходех на плаж топлес като другите жени?
- Крайно недоволен - отвърна той без колебание. - Не съм много щастлив и от факта, че си толкова оскъдно облечена в момента. Не си играй с огъня - каза в ухото ми.
- Това предизвикателство ли е, господин Грей?
- Не. Факт, госпожо Грей.
Въздъхнах и поклатих глава. О, Крисчън, моят ревнив, контролиращ, властен Крисчън!
Той ме плесна леш по дупето.
Неговото вечно присъстващо, вечно звънящо блакбери напомни за себе си. Намусих се, а той се засмя.
- Добре изглеждате, госпожо Грей. - Погледна ме закачливо и със сладко предупреждение, плесна ме по дупето още веднъж и отвори телефона. Моята вътрешна богиня замърка. Може би пък тази вечер да устроим представление само за гледане? Тя се усмихна компетентно, а аз потънах в следобедната сиеста, унесена в копнеж за вечерта.
- “Mam’selle? Un Perrier pour moi, un Coca-Cola light pour ma femme, s’il vous plait. Et quelque chose a manger… laissez-moi voir la carte.”1.
Крисчън говореше перфектен френски. Хм... чак се стреснах. Слънцето ме заслепи и примигнах няколко пъти към него. Той ме гледаше, без да обръща внимание на красивото младо момиче в униформа, което се отдалечаваше от нас с таблата в ръка, като провокативно поклащаше прибраната си на опашка руса коса.
- Жадна ли си?
- Да - измънках сънено.
- Мога да те гледам цял ден. Изморена ли си?
- Не спах много нощес, нали? - Изчервих се.
- И аз. - Той се засмя, остави блакберито и стана. Късите му гащи се бяха свлекли и можех да видя банския му. Той ги свали и изрита джапанките си.
- Ела да поплуваме - каза и ми протегна ръка, докато го гледах замаяна. - Ела де! - подкани ме пак и наклони глава на една страна, лицето му - оживено и весело. И понеже пак бях изгубила дар слово, бавно поклати глава и добави: - Май ти трябва нещо за разбуждане.
Преди да се усетя какво става, ме бе сграбчил, а аз пищях не толкова от паника, колкото от изненада.
1