- Имате ли ваша собствена философия? Ако е така, каква е тя?
- Не мога да кажа, че е точно философия. По-скоро е нещо като ръководен принцип, думите са на Карнеги: „Ако един човек успее да усъвършенства изкуството да контролира и напълно владее съзнанието си, тогава той може да овладее и притежава всичко, което справедливо му се предлага“. Аз действам самостоятелно, по свои вътрешни мотиви. Обичам да контролирам както себе си, така и тези около мен.
- Един вид искате да притежавате нещата? - Погледна ме ококорено.
„Да, съкровище, като започна от теб“.
- Искам да заслужа правото да притежавам каквото пожелая. Но, да, в крайна сметка - да.
- Говорите като краен консуматор. - Гласът й кънтеше от недоволство и пак ме издразни. Чак побеснях. Говореше като някоя пикла от богато семейство, която е имала всичко като дете. Но когато се загледах в дрехите й - вероятно „Блу Нейви“ или „Уол-март“, разбрах, че се лъжа. Не изглеждаше да е израснала в лукс.
„Мога да се грижа за теб!“
„Мамка му, това откъде се взе?“ Макар че, като се замислих, време беше да намеря нова подчинена. Мина колко... май два месеца от Сузана. И ето вече седях и точех лиги по малката брюнетка. Опитах да се усмихна и дори да се съглася с нея, макар че не виждах нищо лошо в консумирането. Само то движи напред остатъците от американската икономика.
- Вие сте осиновен. До каква степен това се е отразило според вас на оформянето ви като личност и на успеха ви сега?
„Какво по дяволите има общо това с цената на петрола? Що за тъп въпрос? Ако бях останал с оня друсана курва, досега да съм умрял. Подхвърлих нещо, което не отговаряше на въпроса й, и се опитах да говоря безразлично. Но тя не млъкна! Взе да пита на колко години са ме осиновили! „Я й затвори устата, Грей!“
- Това е обществена тайна, госпожице Стийл - казах с леден глас. Тя трябваше да ги знае тези неща! Сега вече наистина изглеждаше смазана. „Добре!“
- Налагало ви се е да пожертвате семейните си задължения заради работата си
- Това не е въпрос - отсякох.
Тя пак се изчерви и захапа проклетата устна. Поне се извини.
- Налагало ли ви се е да пренебрегвате семейните си задължения заради работата си?
„Какво да правя с някакво шибано семейство!“
- Имам семейство. Имам брат и сестра и любящи родители. Не възнамерявам да разширявам кръга на семейството си повече от това.
- Гей ли сте, господин Грей?
„Моля?“ Не можех да повярвам, че изрече подобно нещо! Никой в семейството ми не ме беше питал! Никой не си позволяваше! И слава богу! „Как смее!“ Положих огромно усилие на волята, за да се озаптя. Исках да я измъкна от мястото й, да я просна на коляното си, да я напердаша до припадък и после да я метна на бюрото и да я чукам с ръце, вързани на гърба. Това щеше да я осветли по въпроса. „Какво изнервящо женско същество!“ Поех дълбоко дъх, за да се успокоя. И отбелязах злорадо, че тя се почувства неловко от собствения си въпрос.
- Не, Анастейжа, не съм - казах безизразно. „Хубаво име. Анастейжа. Харесвам как се върти около езика ми“.
- Извинявам се. Просто... м-м... така е написано тук. - И нервно прибра косата си зад ухото.
„Не си ли знае въпросите? Може би не са нейни?“
Попитах я и тя пребледня. Мамка му, това момиче беше много привлекателно, но нямаше натрапчива хубост... Дори не бих казал, че е красива.
- А... не... Кейт... госпожица Кавана де... тя написа въпросите.
- Заедно ли работите във вестника?
- Не, съквартирантки сме.
Нищо чудно, че не беше в час. Потърках брадичка и обмислях възможността да я смажа окончателно, да вгорча живота й за дълго време напред.
- По свое желание ли дойдохте тук? - попитах и тя ме погледна покорно, очите й бяха големи и тревожни, заради реакцията ми, предположих. Определено ми харесваше начинът, по който й действах.
- Тя ме помоли да дойда. Болна е - каза меко.
- Това вече обяснява всичко.
На вратата се почука и влезе Андреа.
- Извинете, че ви прекъсвам, господин Грей, но следващата ви среща е след две минути.
- Не сме свършили, Андреа. Моля, отложете следващата ми среща.
Андреа се поколеба, гледаше ме с отворена уста. Погледнах я и знам, че точно разчете посланието в очите ми: „Изчезвай! Веднага! Зает съм с малката Стийл!“ Андреа се изчерви до пурпур но, но бързо се съвзе.
- Както разпоредите, господин Грей - каза и излезе.