Седнах на бюрото и зачаках мобилния да звънне. Загледах се в картините и се сетих за думите й: „Извисяване на обикновеното до необикновеното.“ С тези думи можеше да бъде описана самата тя.
Телефонът ми звънна.
- Господин Уелч е на линия.
- Свържи ме.
- Да, сър.
- Уелч, искам информация за едно лице. Анастейжа Роуз Стийл
Анастейжа Роуз Стийл Дата на раждане:
Адрес:
Мобилен телефон номер Осигурителен номер: Банкови данни:
Занимание/професия:
Средна оценка от обучението: Образование:
10 септември, 1989,
Монтесано,
1114 Грийн Стрийт, апартамент 7
Хевън Хайтс, Ванкувър 98888
360 959 4352
987-65-4320
Уелс Фарго Банк, Ванкувър,
98888 номер на сметка/ баланс: 309361: $683.16 Студентка последна година в Колежа за свободни изкуства, Ванкувър
4.0
Основно, начално и средно образование - училище 2150, Монтесано
Професионален опит:
Резултати от 8АТ: Баща:
Дата на раждане: Майка:
Дата на раждане:
Политическа ориентация: Религиозни убеждения: Сексуална ориентация: Обвързаност/ семейно положение:
Магазин „Клейтън“ Ванкувър Драйв, Портланд, почасово 2150
Франклин А. Ламбърт
1. 09. 1969, починал на 11.09.1989 Карла Мей Уилкс Адамс 18.07. 1970
Омъжена за Франк Ламбърт
-01. 03, 1989, овдовявана 11.09. 1989
Омъжена за Реймънд Стийл
- 06. 06. 1990, разведена на 12. 07.2006 Омъжена за Стивън М. Мортън
- 16.08. 2006, разведена на 31. 01. 2007 Омъжена за Робин (Боб) Адамс
06. 04. 2009 няма данни няма данни неизвестна
неомъжена, неангажирана
Четях доклада буква по буква. Може би за стотен път, откакто ми го бе пратил Уелч преди два дни. Търсех нещо, нещо, за което да се хвана, да ми даде някаква представа за това момиче. Енигматичната госпожица Анастейжа Роуз Стийл. Тая проклета жена не ми излизаше от акъла, а това определено ме вбесяваше. През цялата седмица, по време на тъпи срещи, по всяко време се улавях как се сещам за всяка подробност от това интервю. Как пръстите й трепереха върху касетофона, как прибира косата си зад ухото и да... това хапане на тази устна. Шибаната устна ме хващаше за топките всеки път, като се сетех за това.
Препрочитах листа в колата, паркирал пред „Клейтън“ - малко скромно магазинче извън Портланд, където работеше тя.
„Ти си пълен глупак, Грей! Каква работа имаш тук?“
Но аз знаех, че ще се стигне до това. От седмица исках да я видя. И го знаех от мига, в който каза името ми при асансьора, преди да се спусне надолу в бездната на сградата ми. И да кажеш, че не съм се съпротивлявал! Пет дни, пет шибани дни чаках и чаках да ми се махне от главата. Да я забравя. А аз не чакам, никога не чакам! Мразя да чакам! Не чакам нищо, не чакам никого. Всъщност никога досега не бях хуквал да преследвам жена. Тези, които познавах, бяха наясно какво искам от тях и покорно го изпълняваха. Големият ми страх беше, че е прекалено млада и че няма да се съгласи на... офертата ми. Но знае ли човек... Дали от нея щеше да излезе добра подчинена? Поклатих глава. В крайна сметка имаше само един начин да се разбере. И ето ме - седнал като пълен задник в колата си на някакъв провинциален паркинг в най-забутания квартал на Портланд.
В инфото нямаше нищо. Нищо забележително. Освен последния факт, които всъщност беше първи по значение за мен. И затова и бях там. „Как така без гадже, госпожице Стийл? Сексуална ориентация
- неизвестна. Дали пък не е лесбийка? Не. Абсолютно невъзможно“. Спомних как ми зададе въпроса дали съм гей, как се притесни и как се изчерви като роза, като бледа роза... Мамка му, тези неща не ми излизаха от акъла от мига, в който я видях. И ме измъчваха.
„Затова си тук, Грей“.
Нямах търпение да я видя. Да видя сините очи, които не спираха да ме преследват и в сънищата ми. Не казах нищо на Флин. И по-добре, защото сега наистина я преследвах, а това не биваше да го правя. Може би все пак беше редно да му кажа. Врътнах очи. Не, не исках да ме занимава пак с неговите простотии - намиране на решения, какво стояло в основата на нещата и всичките му там глупости. Трябваше ми нещо, което да ме разсее. И за момента единственото, което можеше да ме разсее, се намираше на работното си място. Продавачка в железария!
„Бил си целия път дотука. Поне да видим дали малката госпожица Стийл е наистина така привлекателна, каквато си я спомняш. Време е за шоу, Грей!“
Слязох от колата и тръгнах към входа.
Всъщност магазинът беше много по-голям, отколкото изглеждаше отвън. Макар че беше почти обед, беше спокойно като за събота. Бях забравил какви интересни неща могат да се намерят в такъв магазин. Купувах всичко, което ми беше потребно, онлайн. Но така и така бях тук, можеше да се запася с някои дреболии. Малко велкро, да... малко кукички, метални пръстенчета... После намирам сладката госпожица Стийл и почваме забавленията.