- Ще ми трябва и залепваща лента.
- Ремонт ли правите?
Едва потиснах смеха си.
- Не, не е ремонт. - Не бях хващал бояджийска четка от много време. Има си хора за тези неща.
- Елате с мен - каза тя притеснено. - Лентите са при декоративните материали.
„Хайде, Грей, нямаш много време. Почвай някакъв разговор“.
- Отдавна ли работите тук? - Разбира се, знаех отговора. За разлика от повечето хора, аз обичам да правя проучвания.
Тя пак се изчерви. Господи, това момиче беше срамежливо. „Не бива да се надявам много! Никак даже!“ Тя бързо се обърна и тръгна към някакъв друг отдел. Тръгнах след нея. Нетърпеливо крачех след задника й. „И какво сега? Аз какво съм? Някакво шибано псе?“
- Четири години - каза тя. Вече бяхме при лентите. Тя се наведе и взе две, с различна ширина.
- Ще взема тази - казах. „Широката лента е много добра за през устата“. Когато ми подаде лентата, пръстите ни се докоснаха и слабините ми щяха да гръмнат. „Еба си!“
Тя пребледня.
- Ще има ли друго? - Гласът й беше мек и дрезгав.
„Господи, дали й действам по същия начин, по който тя действа на мен? Или само си въобразявам?“
- Въже.
- Насам. - Тя буквално хукна към друга секция, а аз имах възможност отново да се насладя на задника й.
- Какъв вид въже търсите? Имаме синтетично и от естествени влакна... усукано... обикновено...
„Мамка му! Спри!“ Вътрешно стенех и си я представях как виси вързана на тавана в стаята с играчките, но се борех да прогоня тази мисъл.
- Пет метра от естественото, ако обичате. - По-грубо е, а и боли повече, ако се опитваш да се освободиш от него... точно това ми трябваше.
Пръстите й трепереха, но успя да го премери, после измъкна ножче от задния си джоб, отряза го, нави го прилежно и направи впечатляващ възел.
- Да не сте била скаут?
- Организираните групови мероприятия не са точно моята голяма страст, господин Грей
- А каква е вашата страст, Анастейжа? - Стиснах погледа й в моя и зениците й се разшириха. „Да!“
- Книгите - каза тя много тихо.
- Какви книги?
- О, нищо особено. Класическа литература. Предимно английска
Английска литература? Бронте. Остин. Бях готов да се обзаложа. „Всичките тези романтични глупости. Не, това никак не е добре“.
- Имате ли нужда от нещо друго?
- Знам ли? Ще ми препоръчате ли нещо? - Исках да видя реакцията й.
- Нещо „направи си сам“ ли?
Направо щях да се пукна от смях. Едва се удържах. „О, сладката ми, „направи си сам“ не е за мен!“ Кимнах. Очите й бързо минаха по тялото ми. Сковах се! „Оглежда ме! Не е за вярване!“
- Работен комбинезон? - Тресна го ей така. И това беше най-неочакваното, което бях чул досега от устата й, откакто по същия начин изтърси оня въпрос: „Гей ли сте?“
- Не искате да си развалите дрехите, нали? - Посочи джинсите ми и пак се изчерви.
Нямаше как да се стърпя.
- Винаги мога да ги сваля.
Тя се изчерви като червено цвекло и заби поглед в земята.
- Ще взема и работно облекло. Не дай си боже да разваля някоя дреха - казах, за да не я мъча.
И пак тръгнахме, и аз все така я следвах. Направо препускахме из магазина.
- Имате ли нужда от нещо друго? - каза без дъх и ми подаде сини работни дрехи. Беше като изпепелена, само лицето й пламтеше. Господи, какво правеше с мен това момиче!?
- Как върви статията? - попитах я с надежда да я успокоя поне малко.
Тя ме погледна и ми се усмихна облекчено. Най-сетне!
- Не я пиша аз, Катрин я пише. Госпожица Кавана, еькварти-рантката ми. Тя е писателката. Много е доволна от интервюто. Тя е и главен редактор на вестника и беше много разочарована, че не можа да дойде да се види с вас и да вземе интервюто лично.
Това беше най-дългото изречение, което беше казала досега от първата ни среща. И дори не говореше за себе си, а за някой друг. Странно. И преди да се обадя, тя продължи:
- Само дето й се искаше да има снимки от интервюто.
„Упоритата госпожица Кавана иска снимки, а? Малко публичност, а? Е, мога да го направя. Тъкмо ще мога да се понасладя още малко на сладката госпожица Стийл“.
- Какви снимки й трябват?
Тя ме изгледа и поклати глава.
- Ще съм тук и утре може би... - Можех да остана в Портланд. В хотела. Можех да работя оттам. Една стая в „Хийтман“. Трябваше да накарам Тейлър да дойде да ми донесе дрехи и лаптопа. „Или хгьк Елиът, освен ако не чука някъде, което е основното му занимание през уикенда“.
- И ще се съгласите да ви направим снимки? - Едва сдържаше вълнението и изненадата си.
Кимнах. „Ще се изненадаш какво бих направил, за да прекарам малко повечко време с теб, госпожице Стийл. Всъщност по-изненаданият ще съм аз“.