- Защо няма почти никакви щети?
- Стаята е съоръжена със свръхмодерна система за потушаване на пожар.
Естествено. Трябваше да се сетя и сама.
- Ана, моля те... не се тревожи.
- Не се тревожа - излъгах безсрамно.
- Не знаем със сигурност дали е било аргон - каза той.
Точно от това се опасявах най-много. Заля ме ужас и паника стисна гърлото ми. Първо Чарли Танго, а сега това?
Какво ли ще е следващото?
4.
Не можех да си намеря място. Крисчън се беше затворил в кабинета си от повече от час. Опитах да чета, да гледам телевизия, да се пека на слънце - облечена, - но не можех да се успокоя. Гадното предчувствие не ме оставяше на мира. Преоблякох се по къси гащи и тениска, махнах скъпата гривна от ръката си и тръгнах да търся Тейлър.
- Госпожо Грей - сепна се той, като ме видя. Седеше в малкия салон пред кабинета на Грей и четеше някакъв роман на Антъни Бърджес.
- Отивам на пазар.
- Разбира се, госпожо - каза той и се изправи.
- И искам да взема джета.
Той отвори уста, намръщи се и загуби дар слово.
- Ами...
- Не, не бих желала да безпокоя Крисчън.
Тейлър едва потисна въздишката си.
- Не, госпожо Грей, не съм на това мнение. Не мисля, че господин Грей ще е особено доволен. Искам да си запазя работата.
„О, хайде стига вече!“ Искаше ми се да му врътна едни очи, но вместо това ги присвих, въздъхнах тежко и уморено и издишах цялото негодувание от факта, че макар да мога сама да управлявам живота си, не ми се позволява. Но не исках Крисчън да ми се сърди, а и никак не исках да се кара на Тейлър. Минах покрай него, почуках на вратата на кабинета и влязох.
Крисчън говореше по телефона. Погледна ме и каза: „Изчакай момент, Андреа“. Изглеждаше много сериозен. И ме гледаше с очакване. „Мамка му! Все едно съм влязла в кабинета на директорката в училище“. Та той ме беше оковал в белезници вчера. „Няма да се съобразявам с настроението му! Все пак е мой съпруг!“ Не позволих на погледа му да ме спре и с широка усмивка и изправени рамене заявих:
- Отивам на пазар и искам да взема охраната с мен.
- Разбира се. Вземи Тейлър и един от близнаците - каза той и разбрах, че каквото и да се случва, е наистина сериозно, защото не попита нищо повече. Стоях и се чудех с какво мога да му помогна.
- Има ли друго? - попита той. Очевидно искаше да го оставя на мира. *
- Искаш ли да ти купя нещо?
Той се усмихна сладко и срамежливо.
- Не, бебчо. Екипажът ще се погрижи за мен.
- Добре. - Исках да го целуна. Какво толкова? Той ми беше съпруг! И тръгнах бодро към него, наведох се и го целунах по устните. Това го изненада.
- Ще ти се обадя след малко, Андреа - каза и затвори телефона. После ме дръпна в прегръдката си и ме целуна страстно. Когато ме пусна, бях останала без дъх. Очите му бяха черни, пълни с желание. - Разсейваш ме, а трябва да оправя тази бъркотия, за да можем да се насладим на остатъка от медения си месец.
- Прокара пръст по бузата ми, пусна го надолу към брадичката, погали я и я вдигна леко нагоре.
- Добре, съжалявам.
- Не се извинявай. Аз обичам да ме разсейваш, особено по този начин. - И целуна ъгълчето на устата ми. - Хайде сега иди да похарчиш малко пари.
- Отивам! - засмях се и излязох от кабинета. Подсъзнанието ми поклати неодобрително глава, свила строго устни. „Не му каза, че ще вземаш джета“ - скара ми се тя. Пренебрегнах я. Гаднярка.
Тейлър чакаше търпеливо.
- Готово - казах му. - С разрешение на висшестоящия всичко е уредено. Може ли вече да тръгнем? - попитах, като се опитах да скрия сарказма си.
Тейлър обаче не успя да скрие скри широката си пленителна усмивка.
- След вас, госпожо Грей.
Тейлър бавно и внимателно ми обясни как да управлявам джета. Имаше нещо наистина успокояващо в него, в гласа му; и говореше авторитетно, като истински добър учител. Гастон ни наблюдаваше, скрит зад слънчевите си очила, един от екипажа на „Феър Лейди“ бе седнал на пулта за управление. Господи! Трима души за едно пазаруване! Нелепо наистина!
Вдигнах ципа на жилетката и се усмихнах на Тейлър. Той протегна ръце да ми помогне да се кача на джета.
- Вържете лентата на ключа към кръста си, госпожо Грей. Ако паднете, двигателят ще спре автоматично - обясни ми той.
- Добре.
- Готова ли сте?
Кимнах ентусиазирано.
- Запалете двигателя след като навлезете десетина метра навътре в морето. Ние ще ви следваме.
- Добре.
Тейлър бутна джета, той се отдалечи няколко метра навътре и леко се понесе към главното пристанище. Тейлър вдигна палец нагоре и разбрах, че ми сигнализира да запаля двигателя. Натиснах бутона и моторът изръмжа.