Благодаря ти, че не ми се скара!
Твоя любяща съпруга, ххх
Подател: Крисчън Грей
Относно: Опитвам се да запазя самообладание Дата: 17 август 2011, 16:59 До: Анастейжа Грей
Пак заповядай.
Прибери се жива и здрава!
Това не е молба! х
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Усмихнах се. Моят вманиачен контрольор!
Защо исках да ходя по магазините? Та аз мразя да пазарувам. Но дълбоко в себе си знаех. Подминах „Шанел“, „Гучи“, „Диор“ и останалите дизайнерски бутици и най-после попаднах на едно малко претрупано туристическо магазинче - пълна противоположност на останалите луксозни магазини. Намерих точно това, което търсех. Нежна сребърна гривна за глезен с малки сърчица и камбанки. Струваше само пет евро, а така сладко подрънкваше.
Сложих си я веднага. Беше точно за мен. Това харесвах. Веднага се почувствах по-удобно. Не исках момичето в мен да изчезне. Усещах как се поддавам, как ме залива тази мощна вълна - Крисчън, но заедно с него и парите му. Щях ли да свикна някога с това?
Тейлър и Гастон ме следваха сред плъпналите навсякъде тълпи туристи. Но в един момент дори забравих, че бяха с мен. Исках да купя нещо за Крисчън. Нещо, което да го отвлече от това, което ставаше в Сиатъл. Но какво се купува на човек, който има всичко? Спрях в средата на един малък модерен площад с магазинчета и се загледах във витрините. Забелязах магазин за техника. Сетих се за галериите, които разглеждахме, и за деня, в който ходихме в Лувъра. Бяхме застанали пред Венера Милоска. Сетих се за думите му: „Всички можем да оценим и да се радваме на прекрасните женски форми. Възхищаваме им се независимо дали ги виждаме във филм, в пастели, в сатен или в мрамор“.
И така ми хрумна тази щура идея. Само че се нуждаех от помощ, за да избера подходящия модел. И единственият човек, който можеше да ми помогне... да... пак се зарових в чантата си да търся телефона и набрах номера на Хосе.
- Кой е? - измърмори той сънено.
- Хосе, аз съм, Ана.
- Здрасти, Ана! Къде си? Добре ли си? - Разбуди се бързо.
- В Кан съм, в Южна Франция. Много съм добре.
- Южна Франция ли? В някой суперлуксозен хотел?
- Ами... не... Спим в морето.
- В морето?!
- На една голяма яхта - поясних и въздъхнах.
- Ясно. - Гласът му охладня. Не трябваше да му се обаждам. Нямах нужда от това точно сега.
- Хосе, трябва ми съвет.
- Искаш съвет от мен? - попита той смаяно. - Разбира се -продължи доста по-дружелюбно.
Разказах му за плана си.
След два часа Тейлър ми помагаше да се прехвърля от моторната лодка на стълбата на яхтата. Гастон се разправяше с джета. Крисчън не се виждаше никакъв и аз хукнах към каютата, за да опаковам подаръка му. Радвах се като дете.
- Доста се забави - сепна ме гласът му. Тъкмо лепях последното парче скоч.
Обърнах се. Той стоеше на вратата на каютата и ме наблюдаваше напрегнато. Дали ми се беше разминало заради джета? Или беше такъв заради пожара в офиса?
- Всичко под контрол ли е? - попитах.
- Кажи-речи. - По лицето му мина сянка на раздразнение.
- Купих някои неща - казах с надежда да вдигна настроението му и се молех да не ми е сърдит. Той се усмихна топло и разбрах, че всичко между нас е наред.
- Какво купи?
- Ето това. - Вдигнах крак, стъпих на леглото и му показах гривната на глезена си.
- Много е хубава - каза той, приближи се и пипна камбанките. Те зазвъняха нежно. Той прокара пръсти по червените следи и се намръщи.
- И това. - Показах кутията с надеждата да отвлека вниманието му.
- За мен? - попита той изненадано.
Кимнах срамежливо. Той взе кутията и я разклати. Усмихна се с онази негова хлапашка ослепителна усмивка, дръпна ме да седнем на леглото и ме целуна.
- Благодаря ти - каза щастливо и някак срамежливо.
- Но ти още не си го видял.
- Каквото и да е, знам че ще ми хареса. - Очите му грееха в моите. - Не получавам много подаръци.
- Много е трудно да се избере подарък за теб, защото си имаш всичко.
- Имам теб.
- Така е. - Усмихнах се. - Разбира се, че ме имаш.
Той разопакова подаръка и ме погледна озадачено.
- Никон?
- Знам, че си имаш фотоапарат, но този е за... ами... за портрети. Има и два обектива.
Той мигаше и не разбираше.
- Харесаха ти фотографиите на Флоранс Д’Ел. И помня какво ми каза в Лувъра, и разбира се... твоята колекция снимки. - Преглътнах и се опитах да не си спомням какво бях видяла.