- Знам, но е прекрасно. Най-прекрасният меден месец, за който може да си мечтае едно момиче.
- Наистина ли? - попита той откровено изненадан. И пак се усмихна с онази си срамежлива усмивка.
- Разбира се.
- Остават ни само два дни. Има ли нещо специално, което искаш да направиш или да видиш?
- Само да бъда с теб - отвърнах.
Той стана, заобиколи масата, целуна ме по челото и попита:
- Можеш ли да прекараш един час без мен? Трябва да проверя пощата си и да видя какво става.
- Разбира се - казах бодро, като се опитах да скрия разочарованието си, че няма да го има цял час. Уплаших се от себе си. Исках да съм с него всяка секунда.
- Благодаря за фотоапарата - каза той и тръгна към кабинета си.
Върнах се в каютата и реших да наваксам с моята поща. Отворих лаптопа. Имаше имейли от мама и от Кейт. Информираха ме за последните клюки и питаха как е меденият месец. „Страхотно, докато някакъв идиот не реши да изгори сградата на „Грей Ен-гърпрайзис“. Когато свърших с мама, видях, че е пристигнал нов имейл. От Кейт.
Подател: Катрин Кавана Относно: Мили Боже!!!!
Дата: 17 август 2011,11:45 До: Анастейжа Грей
Ана, току-що чух за пожара в офиса на Крисчън. Мислиш ли, че е умишлен палеж?
Кейт
Кейт беше онлайн! Скочих към новата си играчка - скайп, и видях, че е на линия.
Ана: Хей, там ли си?
Кейт: Да, Ана! Как си? Как прекарвате медения месец? Видя ли мейла ми? Крисчън знае ли за пожара?
Ана: Добре съм. Прекарваме си страхотно. Да, видях мейла ти. Да, знае.
Кейт: Предположих. Няма много информация за това, което става там. И Елиът не иска да ми каже нищо.
Ана: Кейт, материал за вестника ли търсиш?
Кейт: Май доста добре ме познаваш.
Ана: Крисчън не ми е казал подробности.
Кейт: Елиът разбра от Грейс.
О, не, със сигурност Крисчън не искаше това да се разпространява из пресата и из цял Сиатъл. Опитах да сменя темата, като приложих патентованата ми техника за отвличане на вниманието на любопитната Кавана.
Ана: Как са Елиът и Итьн?
Кейт: Итън го приеха в курс по психология за магистърска степен в Сиатъл. А Елиът е неустоим.
Ана: Много се радвам за Итън.
Кейт: Как е нашият любим бивш доминант?
Ана: Кейт!
Кейт: Какво?
Ана: ЗНАЕШ КАКВО!
Кейт: ОК, съжалявам.
Ана: Добре е, даже много добре.
Кейт: Е, щом ти си щастлива, и аз съм щастлива.
Ана: Аз съм блажено щастлива.
Кейт: Трябва да свършвам. Може ли да говорим после?
Ана: Не съм сигурна. Провери, ако съм на линия -да. Има разлика в часовете!
Кейт: Така е. Обичам те, Ана.
Ана: И аз те обичам. До после, х
Кейт: До после!<x
Да се доверя на Кейт да следи случая с пожара? Врътнах очи и затръшнах капака на лаптопа, преди Крисчън да е видял разговора ни. Нямаше да му хареса коментарът за „бившия доминант“. А дали беше съвсем бивш?
Въздъхнах. Кейт знаеше всичко от оная нощ, три седмици преди сватбата, когато се бяхме понапили и аз се поддадох на Катрин Кавана Инквизиторката. От друга страна, хубаво е да кажеш на някой.
Погледнах си часовника. Беше минал час, откакто свършихме вечерята, и Крисчън вече ми липсваше. Тръгнах да видя дали си е свършил работата.
В Залата с огледалата съм. Крисчън стои до мен, усмихва ми се с цялата си любов и нежност. „Приличаш на ангел!“ Усмихвам му се, но като поглеждам в огледалото, разбирам, че съм сама. Залата е сива и мрачна. Не! Обръщам глава и търся усмивката му. И тя е там, но тъжна, замислена. Той прибира един кичур зад ухото ми. После се обръща и без да каже и дума, съвсем бавно тръгва. Стъпките му кънтят, ехото се блъска между стъклата. Той продължава да върви към двойната врата с много орнаменти, един самотен мъж, един мъж без отражение в огледалото... и се събудих. Борех се за въздух, паниката ме беше стиснала за гърлото.
- Хей - прошепна тревожно той в тъмното.
„О, той е тук. В безопасност е!“ Изпитах нечовешко облекчение.
- О, Крисчън - казах, докато се мъчех да успокоя лудия ритъм на сърцето си. Той обви ръцете си около мен и чак тогава осъзнах, че съм плакала.