Ето какво ме безпокоеше най-много - че той се нуждае от това и че винаги си е намирал жени със същите вкусове. Намръщих се. Да, трябваше да успокоя тези си съмнения. Исках да съм всичко за него, алфа, омега и всичко помежду им, защото той означаваше всичко за мен.
Надявах се Флин да ми даде отговорите и тогава може би щях да се съглася. С Крисчън можехме да намерим своето късче рай близо до слънцето.
Зареях поглед към оживения обеден Сиатъл. Госпожа Грей -кой можеше да си го помисли? Погледнах си часовника. Мамка му! Скочих от мястото си и се втурнах към изхода - бях седяла там цял час... как беше отлетяло това време? Джак направо щеше да изкрейзи!
Крадешком се върнах на бюрото си. За щастие него го нямаше в кабинета му. Май щеше да ми се размине. Невиждащо се вторачих в компютърния екран в опит да превключа на работен режим.
- Къде беше?
Подскочих. Джак стоеше зад мен със скръстени ръце.
- В мазето, на ксерокса - излъгах го. Той стисна устни.
- Тръгвам за летището в шест и половина. Налага се да останеш дотогава.
- Добре. - Усмихнах се колкото се може по-мило.
- Искам да разпечаташ програмата ми за Ню Йорк и да я размножиш в десет екземпляра. И поръчай да опаковат брошури те. И ми донеси кафе! - изсумтя той и се отдалечи към кабинета си.
Облекчено въздъхнах и когато затвори вратата, му се изплезих. Копеле.
В четири ми позвъни Клер от рецепцията.
- Търси те Мия Грей.
Мия ли? Надявах се, че няма да ме кара да висим в мола.
- Здрасти, Мия!
- Здрасти, Ана. Как си? - възбудено каза тя.
- Добре. Днес съм доста натоварена. Ти?
- Ужасно ми е скучно! Трябва да намеря какво да правя, затова организирам купон за рождения ден на Крисчън.
Рожденият ден на Крисчън? Божичко, нямах представа.
- Кога е?
- Знаех си. Знаех си, че не ти е казал. В събота. Мама и татко искат всички да се съберем, за да го отпразнуваме. Каня те офи-циално.
- О, чудесно! Благодаря, Мия.
- Вече се обадих да кажа на Крисчън и той ми даде служебния ти номер.
- Супер. - Какво щях да подаря на Крисчън за рождения му ден, по дяволите? Какво се купува на човек, който е всичко за теб?
- И другата седмица може да обядваме заедно.
- Разбира се. Какво ще кажеш за утре? Шефът ми заминава за Ню Йорк.
- О, страхотно, Ана! В колко часа?
- Един без петнайсет?
- Ще дойда. Чао, Ана.
- Чао. - Затворих.
Крисчън. Рожден ден. Какво да му взема, за бога?
Подател: Анастейжа Стийл Относно: Допотопен Дата: 15 юни 2011, 16:11 До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Точно кога щяхте да ми кажете?
Какво да взема за рождения ден на моя старец?
Може би нови батерии за слуховото му апа-ратче?
Ах
Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
Подател: Крисчън Грей Относно: Праисторически Дата: 15 юни 2011, 16:20 До: Анастейжа Стийл
Не се присмивай на старите хора.
Радвам се, че си жива и здрава.
И че Мия се е свързала с теб.
Батерии винаги влизат в работа.
Не обичам да си празнувам рождения ден. х
Крисчън Грей Глух като пън Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Подател: Анастейжа Стийл Относно: Хммм Дата: 15 юни 2011, 16:24 До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Представям си как сте се цупили, докато сте пишели последното изречение.
Това ми оказва известно въздействие.
А хох
Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
Подател: Крисчън Грей Относно: Въртене очи Дата: 15 юни 2011, 16:29 До: Анастейжа Стийл
Госпожице Стийл,
ЩЕ БЛАГОВОЛИТЕ ЛИ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ БЛАКБЕРИТО СИ?!!! х
Крисчън Грей Нервен до разтреперване на ръцете Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Завъртях очи. Защо толкова се вълнуваше за имейлите?
Подател: Анастейжа Стийл Относно: Вдъхновение Дата: 15 юни 2011, 16:33 До: Крисчън Грей