А ако с Крисчън изобщо не се бяхме срещнали? Щях да се завра в квартирата си, тотално изкрейзила от сблъсъка с Джак и от ужаса, че в петък пак ще трябва да се изправя пред този скапаняк. А сега имаше огромна вероятност никога повече да не го видя. Но кой щеше да ми стане шеф? Намръщих се. Не се бях сещала за това. Мамка му, дали изобщо още имах работа?
- Добър вечер, Гейл - поздрави влезлият в дневната Крисчън и ме откъсна от размишленията ми. Отиде при хладилника и си наля вино.
- Добър вечер, господин Грей. Вечерята в десет, нали?
- Да, благодаря.
Той вдигна чашата си.
- За бившите военни, които добре са подготвили своите дъщери. - Очите му омекнаха.
- Наздраве - казах и отговорих на тоста му.
- Какво има? - попита Крисчън.
- Не знам дали още съм на работа.
Той наклони глава настрани.
- А искаш ли?
- Разбира се.
- Значи още си на работа.
Колко просто. Той беше господарят на моята вселена. Извъртях очи към тавана и Крисчън се усмихна.
Госпожа Джоунс готвеше страхотен пирог с пиле. Беше ни оставила да се насладим на резултата от усилията й и се чувствах много по-добре, след като бях похапнала. Седяхме на бара и въпреки опитите ми да го придумам, Крисчън не искаше да ми каже какво е открил Барни в компютъра на Джак. Смених темата и реших да разчепкам мъчния въпрос за предстоящото гостуване на Хосе.
- Обади се Хосе - осведомих го нехайно.
- Така ли?
- Иска да ти донесете фотографиите в петък.
- Лична доставка. Много любезно от негова страна.
- Иска да излезе. На чашка. С мен.
- Ясно.
- Кейт и Елиът също би трябвало да се върнат - побързах да прибавя.
Крисчън остави вилицата си и се навъси.
- За какво точно ме молиш?
Наежих се.
- Не те моля за нищо. Информирам те за плановете си за петък. Виж сега, искам да се видя с Хосе и той трябва да пренощу-ва някъде. Или тук, или в моя апартамент, но ако е в квартирата, и аз трябва да съм там.
Крисчън се ококори. Изглеждаше слисан.
- Той се опита да те сваля!
- Крисчън, оттогава минаха седмици. Той беше пиян, аз бях пияна, ти ме спаси - повече няма да се повтори. Той не е Джак, за бога!
- Итън е там. Може да му прави компания.
- Той иска да се види с мен, не с Итън.
Крисчън ми се намръщи.
- Той ми е просто приятел - подчертах.
- Това не ми харесва.
„Е, и?!“ Божичко, понякога можеше да изкара човек от кожата му. Дълбоко си поех дъх.
- Той ми е приятел, Крисчън. Не съм го виждала от изложбата. А и тогава беше за кратко. Знам, че ти нямаш приятели, освен онази ужасна жена, обаче да си ме чул да мърморя, че се срещаш с нея? - изсумтях и Крисчън изумено примига. - Искам да се видя с него. Проявих се като лоша приятелка. - Подсъзнанието ми се разтревожи. „С крак ли му тропаш? Я внимавай, момиче!“
Сивите му очи се впиха в мен.
- Наистина ли мислиш така?
- За какво?
- За Елена. Предпочиташ да не се виждам с нея ли?
- Абсолютно. Предпочитам да не се виждаш с нея.
- Защо не си ми казала?
- Защото не е моя работа. Ти я смяташ за своя единствена приятелка. - Свих ядосано рамене. Крисчън наистина не разбираше. Как стана така, че пак разговаряхме за нея? Не исках даже да мисля за госпожа Робинсън. Опитах се да върна разговора към Хосе. - Както не е твоя работа да определяш дали мога да се виждам с Хосе. Не разбираш ли?
Той ме гледаше озадачено. „О, какво му минава през ума?“
- Може да пренощува тук - каза Крисчън. - Така поне ще го държа под око.
„Слава богу!“
- Благодаря! Знаеш ли, ако ще живея тук... - Спрях. Крисчън кимна. Знаеше какво се опитвам да му кажа. - Не че нямаш достатъчно място - добавих.
Ъгълчетата на устните му бавно се извиха нагоре.
- Подсмихвате ли ми се, госпожице Стийл?
- Определено, господин Грей. - Скочих на крака, в случай че ръцете започнат да го сърбят, събрах чиниите и ги заредих в съ-домиялната.
- Това е работа на Гейл.
- Вече я свърших. - Изправих се и го погледнах. Наблюдаваше ме напрегнато.
- Имам малко работа - каза той извинително.
- Добре, ще намеря с какво да се занимавам.
- Ела тук - заповяда ми Крисчън, но гласът му беше мек и съблазнителен, очите му блестяха. Без колебание се хвърлих в обятията му и го прегърнах през врата. Той просто ме притисна към себе си, без да прави нищо друго.
- Добре ли си? - прошепна в косата ми.
- Дали съм добре ли?