- Отвори я, като се прибереш.
- Ти няма ли да влезеш?
- Не, Анастейжа.
- Кога ще те видя?
- Утре.
- Шефът ми иска да изляза с него на по чашка.
Крисчън се намръщи.
- Така ли? - В гласа му се прокрадна заплаха.
- За да отпразнуваме първата ми седмица - добавих бързо.
- Къде?
- Не знам.
- Мога да те взема оттам.
- Добре... Ще ти пусна мейл или есемес.
- Добре.
Изпрати ме до вратата на фоайето и изчака, докато извадих ключовете си от чантата. Докато отключвах, хвана брадичката ми и проправи пътечка с целувки от ъгълчето на окото ми до ъгълчето на устата.
От мен се изтръгна приглушен стон, вътрешностите ми се разтопиха и потекоха.
- До утре - каза той с въздишка.
- Лека нощ, Крисчън. - Желанието в гласа ми беше неприкрито.
Той се усмихна.
- Влизай веднага - нареди и аз пресякох фоайето с тайнствения пакет в ръка.
- До скоро, сладурче - подвикна той, след това се обърна и с лека, въздушна походка се върна при автомобила.
Щом влязох в апартамента, отворих подаръка и открих вътре моя лаптоп „Макбук Про“, блакберито и още една правоъгълна кутия. Това пък какво беше? Разкъсах сребърната хартия и видях елегантен кожен калъф.
Отворих го. Беше айпад. Мили боже... истински айпад! На екрана се виждаше бяла картичка с почерка на Крисчън.
Анастейжа - това е за теб.
Знам какво искаш да чуеш.
Оставям музиката да говори вместо мен.
Крисчън
Разполагах с направен от Крисчън Грей музикален микс, замаскиран като последен модел айпад. Поклатих неодобрително глава заради безумната цена, но тайничко си признах, че много ми харесва. Джак си имаше в офиса, така че знаех как се използва.
Включих го и ахнах, когато видях образа: малък модел глай-дер. Господи! Та това беше същият „Бланик Ь-23“, който му подарих, качен на стъклен пиедестал, поставен върху нещото, което наричах бюрото на Крисчън в офиса му. Не можех да откъсна очи.
„Сглобил го е!“ Наистина го беше сглобил. Спомних си, че беше споменал нещо в бележката с цветята. Усетих, че ми се вие свят, и разбрах, че е мислил много над подаръка.
Плъзнах стреличката в дъното на екрана, за да го отключа, и отново ахнах. Показа се снимка на нас с Крисчън на дипломирането ми. Същата снимка беше поместена в „Сиатъл Таймс“. Крисчън изглеждаше страхотно красив, а аз се усмихвах от ухо до ухо - „Да, той е само мой!“
Плъзнах пръст и иконите се смениха, на съседния екран се появиха няколко нови. Приложение киндъл ап за четене на книги, електронни издания, уърдс - каквото и да е това.
„Британската библиотека ли?“ Докоснах иконата и се появи меню: ИСТОРИЧЕСКА КОЛЕКЦИЯ. Прегледах надолу и избрах РОМАНИ ОТ 18-И И 19-И ВЕК. Следваше ново меню. Докоснах заглавието: „Американецът“ от Хенри Джеймс. Отвори се нов прозорец и ми предложи сканирано копие на книгата. Майко мила - беше издание от 1879-а и аз го имах на айпада си! Той ми беше купил Британската библиотека и тя вече беше на мое разположение с едно докосване.
Излязох бързо, защото знаех, че мога да потъна в това приложение за цяла вечност. Забелязах и приложение „страхотна храна“ и извъртях очи, но едновременно с това се усмихнах; новинарско приложение, приложения за времето... но в бележката му се споменаваше нещо за музика. Върнах се на главния екран, докоснах иконката айпод и се появи плейлист. Прегледах бързо песните и списъкът ме накара да се усмихна. Томас Талис - нямаше да го забравя скоро. Нали го бях слушала два пъти, докато той ме налагаше с камшик и ме чукаше.
„Уичкрафт“. Усмивката ми стана още по-широка - танц в просторната стая. Парчето Бах-Марчело - „а, не, то е твърде тъж-но за настроението ми в момента“. Хммм. Джеф Бъкли - „да, чувала съм за него“. „Сноу Пътрол“ - любимата ми банда - и песента „Принципи на страстта“ на „Енигма“. Типично в стила на
Крисчън. Следващата се наричаше „Обладаване“... „Да, напълно в стила на моя ненаситник“. Имаше още няколко, които не знаех.
Избрах песен, която привлече погледа ми, и я пуснах. „Опитай“ на Нели Фуртадо. Тя запя и гласът й се стелеше като копринен шал около мен, обгръщаше ме. Отпуснах се на леглото.
Да не би това да означаваше, че Крисчън е склонен да опита? Дали щеше да пробва тази нова връзка? Думите на песента ме опиваха. Гледах право в тавана и се опитвах да си обясня този чудесен обрат. Липсвах му. Сигурно имаше някакви чувства към мен. Нямаше как иначе. И айпадът, и песните, и приложенията - да, той държеше на мен. Наистина държеше на мен. В сърцето ми нахлу надежда.