- Е, да тръгваме. - Крисчън посочи входа на гаража.
Плеснах с ръце, запалих двигателя и той замърка. Включих на
скорост, отпуснах съединителя и саабът плавно потегли напред. Тейлър караше аудито зад нас и щом бариерата се вдигна, двете коли една след друга напуснаха „Ескала“.
- Може ли да пуснем радиото? - помолих, докато чакахме на първия стоп.
- Искам да се съсредоточиш - рязко възрази той.
- Моля те, Крисчън, мога да карам с пусната музика!
Крисчън се нацупи, но след малко се пресегна към радиото.
- Можеш да пускаш айпода си и дискове с емпе тройки, както и нормални компактдискове.
Мощните мелодични звуци на „Полис“ внезапно изпълниха колата. Крисчън намали звука. „Хмм...“ „Царят на болката“.
- Твоят химн - подразних го и моментално съжалих, защото Крисчън силно стисна устни. „О, не!“ - Някъде имам този албум
- продължих припряно, за да отвлека вниманието му. Хмм... някъде в квартирата, в която почти не бях живяла.
Зачудих се как е Итън. Днес трябваше да се опитам да му се обадя. Нямаше да имам много работа.
В корема ми разцъфна тревога. Какво щеше да се случи, когато отидех в службата? Дали всички щяха да знаят за Джак? Дали всички щяха да знаят за участието на Крисчън? Дали все още щях да съм на работа? Божичко, ако останех без работа, какво щях да правя?
„Омъжи се за богаташа, Ана!“ - саркастично ми се хилеше подсъзнанието ми. Не му обърнах внимание - алчно копеле.
- Ей, госпожице Многознайка, къде се унесохте?! - върна ме в настоящето Крисчън, когато спрях на следващия светофар.
- Много си разсеяна. Съсредоточи се, Ана - сгълча ме той. --Катастрофите стават тъкмо заради разсеяност.
„Уф!“ - Внезапно се върнах назад във времето, когато Рей ме учеше да шофирам. Нямах нужда от друг баща. Може би от съпруг, перверзен съпруг. „Хмм“.
- Просто си мислех за работата.
- Всичко ще е наред, бебчо. Довери ми се. - Крисчън се усмихна.
- Недей да се намесваш, моля те - искам да се оправям сама. Моля те, Крисчън. Това е важно за мен - казах колкото може по-внимателно. Не исках да се караме. Той за пореден път упорито стисна устни и си помислих, че пак ще започне да ме мъмри.
„О, не!“
- Хайде да не се караме, Крисчън. Сутринта започнахме толкова добре! И снощи беше... - Думите ми изневериха. - Беше божествено.
Той не отговори. Погледнах го. Очите му бяха затворени.
- Да. Божествено - тихо отвърна Крисчън. - Говорех абсолютно сериозно.
- За какво?
- Че не искам да те оставя да си идеш.
- Не искам да си отида.
Той се усмихна и това беше нещо ново: срамежлива усмивка, която разпръскваше всичко по пътя си. Божичко, направо бе всемогъща.
- Добре - простичко каза Крисчън и видимо се отпусна.
Влязох в паркинга на половин пряка от СИП.
- Ще те изпратя до работа. После Тейлър ще ме вземе оттам -каза Крисчън и аз неловко се измъкнах от колата, спъвана от тяс-ната пола, докато той слезе грациозно, господар на своето тяло... или поне оставяше такова впечатление. Хмм... човек, който не понася да го докосват, не може да е господар на своето тяло. Намръщих се на тази изникнала отникъде мисъл.
- Да не забравиш, че довечера в седем имаме среща с Флин
- каза Крисчън, докато ми подаваше ръка. Натиснах бутона на дистанционното, за да заключа колата, и хванах ръката му.
- Няма да забравя. Ще съставя списък с въпроси към него.
- Въпроси ли? За мен?
Кимнах.
- Аз мога да отговоря на всеки твой въпрос, който се отнася за мен - обидено заяви той.
Усмихнах му се.
- Да, но искам да чуя безпристрастното мнение на скъпия шарлатанин.
Крисчън се намръщи, а после изведнъж ме грабна в прегръдката си, като стисна ръцете ми зад гърба ми.
- Мислиш ли, че трябва? - попита с нисък, дрезгав глас.
Видях тревогата в разширените му очи и сърцето ми се сви.
- Ако не искаш, няма. - Гледах го и примигвах. Искаше ми се да го погаля, да изтрия безпокойството от лицето му с ласки. Задърпах едната си ръка и Крисчън я пусна. Нежно го докоснах по бузата - гладка от сутрешното бръснене.
- От какво се тревожиш? - прошепнах успокоително.
- Че ще си отидеш.
- Колко пъти да ти повтарям, Крисчън - никъде няма да ходя. Ти вече ми каза най-лошото. Няма да те напусна.
- Тогава защо не ми отговори?
- Какво да ти отговоря? - Престорих се, че не го разбирам.
- Знаеш какво имам предвид, Ана.
Въздъхнах.
- Искам да се уверя, че ще ти бъда достатъчна, Крисчън. Това е всичко.
- И не приемаш моята дума за това, така ли? - ядоса се той и ме пусна.