- Дочуване.
- Дочуване, бебчо.
Затворих и погледнах към кабинета на Джак. Моят кабинет! Мама му стара - Анастейжа Стийл, и.д. главен редактор. Кой да си го помисли? Трябваше да поискам повече пари.
Какво щеше да си каже Джак, ако научеше? Потръпнах при тази мисъл и разсеяно се зачудих какво прави тази сутрин, след като очевидно не е в Ню Йорк, както е очаквал. Влязох в новия си кабинет, седнах на бюрото и се заех да чета трудовата характеристика.
В дванайсет и половина ми се обади Елизабет.
- Ана, в един имаме среща в заседателната зала. С Джери Роч и Кей Бести - президента и вицепрезидента на издателството. Ще присъстват всички главни редактори.
Мамка му!
- Трябва ли да подготвя нещо?
- Не, това е просто неофициална среща, събираме се веднъж месечно. Ще има и обяд.
- Благодаря. - Затворих.
„Мама му стара!“ Прегледах актуалния списък с авторите на Джак. Да, общо взето ги бях покрила. Имах петте ръкописа, на които държеше той, плюс още два, които наистина трябваше да се обмислят за публикуване. Дълбоко си поех дъх - не можех да повярвам, че вече е обяд. Времето направо беше отлетяло и това ми харесваше. Тази сутрин ми се бяха струпали адски много вълнения. Изпиукването на календара ми съобщи, че имам среща.
О, не - Мия! В цялата суматоха бях забравила за нашия обяд. Извадих блакберито от чантата си и отчаяно затърсих номера й.
Телефонът ми иззвъня.
- Той е, на рецепцията - прошепна Клер.
- Кой? - В първия момент си помислих за Крисчън.
- Русият бог.
- Итън ли?
О, какво ли искаше? Моментално се почувствах гузна, че не съм му се обадила.
Облечен в синя карирана риза, бяла тениска и дънки, Итън ми се усмихна широко.
- Леле! Изглеждаш секси, Стийл! - Кимна одобрително и ме прегърна приятелски.
- Какво е станало? - попитах аз.
Той се намръщи.
- Нищо. Просто исках да те видя. От известно време не сме се чували и исках да проверя как се отнася с теб твоят тузар.
Изчервих се и не успях да скрия усмивката си.
- Аха, ясно! - възкликна Итън и вдигна ръце в знак, че се предава. - Познавам по тайната усмивка. Не ми казвай нищо повече. Наминах просто да видя дали имаш време да обядваме заедно. Записвам курс по психология в Сиатълския университет през септември. За магистратурата.
- О, Итън! Случиха се цял куп неща. Имам да ти разказвам много, но точно сега не мога. Имам среща. — Внезапно ми хрумна нещо. - И се питам дали не можеш да ми направиш една адски голяма услуга? — Сключих умолително ръце.
- Естествено - озадачено отвърна той.
- Трябваше да обядвам със сестрата на Крисчън и Елиът, но не мога да се свържа с нея, а тази среща ми изскочи съвсем неочаквано. Ще обядваш ли с нея? Моля те!
- Уф, Ана! Не ми се дундурка някакво хлапе.
- Моля те, Итън. - Отправих му възможно най-синеокия поглед с най-дългите мигли, на който бях способна. Той се под-смихна и разбрах, че съм го убедила.
- Обаче ще ми сготвиш нещо вкусно - измърмори Итън.
- Естествено. Каквото кажеш и когато кажеш.
- Къде е тя?
- Би трябвало да се появи всеки момент. - И сякаш по даден знак чух гласа й.
- Ана! - извика от входа тя.
Двамата се обърнахме и я видяхме - с идеална фигура, висока, с прическа боб. Носеше ментовозелена мини рокля и обувки на платформи с високи токове и каишки през стройните глезени. Изглеждаше зашеметяващо.
- Това ли е хлапето? - попита невярващо Итън.
- Да. Хлапето, което трябва да дундуркаш - прошепнах му в отговор. - Здрасти, Мия. — Прегърнах я набързо, докато тя безсрамно се вторачи в Итън.
- Мия, това е Итън, братът на Кейт.
Той кимна, вдигнал вежди от изненада. Мия примига няколко пъти, докато му подаваше ръка.
- Много ми е приятно да се запознаем — хладнокръвно каза Итън и Мия отново примига - за пръв път онемяла. И се изчерви.
О, божичко. Май не я бях виждала да се изчервява.
- Няма да мога да дойда на обяд - вяло я осведомих аз. - Итън се съгласи да те заведе, ако нямаш нищо против. Може ли да отложим срещата за друг път?
- Естествено - тихо отвърна тя. Мия да говори тихо - виж, това беше нещо ново.
- Да, оттук поемам аз. Чао, Ана - каза Итън и подаде на Мия ръка. Тя я пое със свенлива усмивка.
- Чао, Ана. - Мия се обърна към мен, произнесе само с устни: „О, боже мой!“ и подчертано ми намигна.
„Тя го хареса!“ Махнах им, докато излизаха от сградата. Зачудих се какво е отношението на Крисчън към гаджетата на сестра му. Смутих се дори от самата мисъл за това. Но пък тя беше на моя възраст и Крисчън не можеше да възрази, нали?
„Само че си имаме работа с Крисчън“. Моето саркастично подсъзнание се завърна - с режещ език, плетена жилетка и дамска чанта в сгъвката на ръката. Пропъдих образа. Мия вече беше голяма и Крисчън можеше да се държи разумно, нали? Прогоних тази мисъл и тръгнах обратно към кабинета на Джак... ъъъ... към моя кабинет, за да се приготвя за срещата.