- А, трябва да ти кажа още нещо - прибавих. - Трябваше да обядвам с Мия.
Той изненадано вдигна вежди.
- Не си ми го споменала.
- Знам, забравих. Не успях да отида заради срещата и Итън я заведе вместо мен.
- Аха, ясно. И престани да си хапеш устната.
- Ще ида да се освежа - бързо смених темата и излязох, преди да е успял да намисли нещо.
Кабинетът на доктор Флин се намираше недалеч от апартамента на Крисчън. „Много удобно за спешни сеанси“ - помислих си.
- Обикновено тичам оттук до вкъщи - каза Крисчън, докато паркираше моя сааб. - Страхотна кола. - Усмихна ми се.
- И аз така смятам - отговорих с усмивка. - Крисчън... - Погледнах го тревожно.
-Да?
- Заповядай. - Извадих от чантата си черната кутийка, която бях купила. - Това е за рождения ти ден. Искам да ти го дам сега - но само ако ми обещаеш да не го отваряш до събота, съгласен ли си?
Крисчън изненадано примига.
- Добре. - Каза го някак предпазливо.
Подадох му подаръка, без да обръщам внимание на озадаченото му изражение. Крисчън разклати кутийката и отвътре се разнесе тракане. Той се намръщи. Знаех, че си умира да види какво има вътре. После се ухили и в очите му грейна безгрижна момчешка възбуда. „О, божичко...“ Изглеждаше точно на своята възраст - и ужасно красив.
- Не го отваряй преди събота - предупредих го.
- Ясно де - отвърна Крисчън. - Защо тогава ми го даваш сега?
- Пъхна кутийката във вътрешния джоб на синьото си раирано сако, близо до сърцето си.
„Съвсем уместно“ - помислих си аз и му се подсмихнах.
- Защото мога, господин Грей.
Устните му се извиха в иронична усмивка.
- Госпожице Стийл, откраднахте ми репликата.
В разкошния кабинет на доктор Флин ни въведе енергична и любезна рецепционистка. Поздрави топло Крисчън, малко прекалено топло за моя вкус - беше достатъчно възрастна, за да му е майка.
Стаята издаваше сдържан добър вкус: бледозелени стени, две тъмнозелени кушетки срещу два кожени фотьойла. Имаше атмосфера на клуб за джентълмени. Доктор Флин седеше на бюрото си в отсрещния край на помещението.
Когато влязохме, той стана и дойде при нас. Носеше черен панталон и бледосиня риза с разкопчана яка - без вратовръзка. Ясносините му очи сякаш забелязваха всичко.
- Здравей, Крисчън.
- Здравей, Джон. - Ръкуваха се. — Спомняш си Анастейжа, нали?
- Как бих могъл да я забравя? Добре дошла, Анастейжа.
- Ана, моля - казах, докато той твърдо ми стискаше ръката. Английският му акцент наистина ужасно ми харесваше.
- Добре. Ана. - Психиатърът кимна любезно и ни поведе към кушетките.
Крисчън ми даде знак да седна на едната. Настаних се - опитвах се да изглеждам спокойна - и отпуснах длан върху странич-ната облегалка, докато той се изтегна на другата кушетка, така че бяхме под прав ъгъл един спрямо друг. Между нас имаше масичка с най-обикновена лампа. С интерес забелязах до нея кутия салфетки.
Бях очаквала друго. Представях си гола бяла стая с черно кожено канапе.
Доктор Флин седна на единия фотьойл и взе подвързан с кожа бележник. Крисчън кръстоса крака - всъщност опря глезена на единия си върху коляното на другия, и изпъна ръка по облегалката на кушетката. После протегна другата, хвана ръката ми на страничната облегалка и я стисна успокоително.
- Крисчън ме помоли да го придружавате на един от нашите сеанси - внимателно започна психиатърът. - Само за информация, ние се отнасяме към тях с пълна конфиденциалност...
Повдигнах вежди и той млъкна по средата на изречението.
- Хм... ъъъ... подписала съм споразумение за конфиденциалност - казах малко засрамена, че съм го прекъснала.
Флин и Крисчън се вторачиха в мен и Крисчън пусна ръката ми.
- Какво споразумение за конфиденциалност? - Доктор Флин свъси вежди и въпросително погледна Крисчън, който сви рамене.
- Всичките си връзки с жени ли започваш със споразумение за конфиденциалност? - попита го психиатърът.
- Договорните да.
Устните на доктор Флин потрепнаха.
- Имал ли си други връзки с жени? - Изглеждаше развеселен.
- Не - отвърна Крисчън след съвсем кратка пауза и също се подсмихна.
- И аз така си мислех. - Докторът отново насочи вниманието си към мен. - Е, явно няма защо да се безпокоим за конфи-денциалността, но ви предлагам в скоро време да обсъдите този въпрос. Доколкото разбрах, отношенията ви вече не са обект на такъв договор, нали?
- Надявам се да станат обект на друг вид договор - тихо каза Крисчън и ме погледна.
Изчервих се и доктор Флин присви очи.
- Простете ми, Ана, но аз знам за вас много повече, отколкото предполагате. Крисчън беше много разговорчив.