Нервно погледнах Крисчън. Какво му беше разказвал?
- Споразумение за конфиденциалност значи - продължи докторът. - Това сигурно ви е шокирало.
Примигнах и отговорих тихо и колебливо:
- О, този шок бледнее в сравнение с последните разкрития на Крисчън. - Гласът ми звучеше невероятно нервно.
- Убеден съм в това. - Флин ми се усмихна любезно. - Е, Крисчън, за какво искаш да разговаряме?
Крисчън сви рамене като намусен тийнейджър.
- Анастейжа искаше да се срещне с теб. Значи трябва да питаш нея.
На лицето на психиатъра отново се изписа изненада и той проницателно се втренчи в мен.
Това беше унизително. Забих поглед в скута си.
- Ще се почувствате ли по-удобно, ако Крисчън ни остави за известно време?
Очите ми се стрелнаха към Крисчън и той ме погледна въпросително.
- Да - прошепнах аз.
Крисчън се намръщи и отвори уста, но бързо я затвори и се изправи с рязко, грациозно движение.
- Ще изляза в чакалнята - каза и стисна устни.
„О, не!“
- Благодаря, Крисчън - безизразно рече доктор Флин.
Крисчън ми отправи продължителен въпросителен поглед, след това излезе - но не затръшна вратата. И слава богу. Веднага се отпуснах.
- Страх ли ви е от него?
- Да. Но не толкова, колкото по-рано. - Почувствах се нелоялна, но това беше самата истина.
- Не съм изненадан, Ана. С какво мога да ви помогна?
Вторачих се в сплетените си пръсти. Какво можех да го попитам?
- Доктор Флин, по-рано никога не съм имала връзка и Крисчън е... ами, той си е Крисчън. И през последната седмица се случиха ужасно много неща. Нямах възможност да ги премисля.
- Какво трябва да премисляте?
Погледнах го. Беше наклонил глава на една страна и ме наблюдаваше със съчувствие, струва ми се.
- Ами... Крисчън твърди, че лесно ще се откаже от... ъъъ...
- Запънах се и млъкнах. Оказваше се по-трудно, отколкото бях предполагала.
Доктор Флин въздъхна.
- Ана, за съвсем краткото време, откакто го познавате, вие постигнахте по-голям напредък с моя пациент, отколкото аз за последните две години. Оказахте му огромно въздействие. Разберете го.
- Той също ми оказа огромно въздействие. Просто не знам дали съм му достатъчна. За да задоволява потребностите си -прошепнах аз.
- Това ли ви е нужно от мен? Да ви вдъхна увереност ли?
Кимнах.
- Нужна е промяна - простичко поясни психиатърът. - Крисчън се оказа в ситуация, в която неговите методи да се справя вече не действат. С две думи, вие сте го принудили да се изправи пред някои от демоните си и да преосмисли нещата.
Примигнах. Същото ми беше казал и самият Крисчън.
- Да, неговите демони - промълвих аз.
- Ние не се занимаваме с тях - те са минало. Крисчън знае кои са демоните му, аз също - а сега и вие, сигурен съм. Много повече ме вълнува бъдещето - да отведа Крисчън там, където иска да бъде.
Намръщих се и той повдигна вежди.
- Научният термин е ФРКТ... извинявайте - усмихна се доктор Флин. - Това означава „фокусирана към решения кратка терапия“. По съществото си е целево ориентирана. Съсредоточаваме се върху това къде иска да е Крисчън и как да стигне там. Подходът е диалектически. Няма смисъл да си блъска главата в миналото - то е анализирано от всички лекари, психолози и психиатри, при които е ходил. Известно ни е защо е такъв, какъвто е, но е важно бъдещето. Къде си се представя Крисчън, къде иска да бъде. Трябваше вие да го напуснете, за да се съгласи да приеме сериозно този вид терапия. Той съзнава, че целта му е любов-на връзка с вас. Съвсем просто е и в момента работим върху това. Естествено, има пречки - неговата афефобия например.
„Неговата какво?“ Ахнах.
- Извинете. Имах предвид страха му да го докосват. - Доктор Флин поклати глава, сякаш сам се укоряваше. - Сигурна съм, че знаете за него.
Изчервих се и кимнах. „А, това ли!“
- Той изпитва патологично отвращение от себе си. Убеден съм, че това не ви изненадва. И разбира се, парасомнията... ъъъ... кошмарите му.
Запримигвах в опит да запомня всички тези сложни думи. Всичко това ми беше известно. Но Флин не споменаваше нищо за основната ми тревога.
- Но той е садист. И като такъв, определено има потребности, които аз не мога да задоволя.
Докторът стисна устни.
- Това вече не се приема за термин в психиатрията. Не знам колко пъти съм му го повтарял. Даже вече не се определя като парафилия - още от деветдесетте години на миналия век.
Пак се оплетох в сложни понятия и неразбиращо запримигвах. Флин ми се усмихна любезно.
- Това ми е любимото му болно място. Крисчън просто си мисли най-лошото за всяка дадена ситуация. Свързано е с неговото отвращение от себе си. Естествено, съществува сексуален садизъм, но това не е заболяване, а съзнателно избран начин на живот. И няма никакъв проблем, ако се упражнява в безопасна, разумна връзка по взаимно съгласие между възрастни хора. Според мен всички садомазохистични връзки на Крисчън са били такива. Вие сте първата му любовница, която не се е съгласила, и затова той няма желание да го прави.