Выбрать главу

„Любовница!“

- Едва ли е толкова просто.

- Защо да не е? - Докторът сви добродушно рамене.

- Ами... заради причините, по които го прави.

- Точно това е въпросът, Ана. От гледна точка на фокусираната към решения терапия, е съвсем просто. Крисчън иска да бъде с вас. За тази цел трябва да се откаже от по-екстремните аспекти на подобна връзка. В края на краищата вие не искате от него нещо неразумно... нали?

Изчервих се. Не исках нещо неразумно, нали?

- Да, така смятам. Но се боя, че той не смята така.

- Крисчън го съзнава и действа съобразно с това. Той не е луд.

- Доктор Флин въздъхна. - Накратко, Крисчън не е садист, Ана. Той е гневен, уплашен, изключително интелигентен млад мъж, само че когато се е родил, са му се паднали адски кофти карти. Може цял живот да си блъскаме главите и да анализираме кой, как и защо. От друга страна, Крисчън може да продължи нататък и да реши как иска да живее. Той е намерил нещо, което няколко години му е вършило работа, повече или по-малко, но откакто ви е срещнал, вече не му върши. И в резултат променя начина си на действие. Ние с вас трябва да уважим неговия избор и да го подкрепим.

Зяпнах го.

- Така ли ми вдъхвате увереност?

- Толкова мога, Ана. В този живот няма гаранции. - Той се усмихна. - И това е моето професионално мнение.

И аз се усмихнах - мрачно. Лекарски шегички... божичко.

- Ама той се възприема като възстановяващ се алкохолик!

- Крисчън винаги мисли най-лошото. Както казах, това е свързано с неговото отвращение от себе си. Това му е в природата. Естествено, той е нервен от извършването на тази промяна в живота си. Така потенциално се разкрива за цял свят на емоционална болка, каквато случайно вече е изпитал - когато сте го напуснали. И естествено, се страхува. - Психиатърът замълча за миг. - Не е нужно да подчертавам колко важна роля играете вие в неговото преображение. Но е така. Крисчън нямаше да е в това положение, ако не ви беше срещнал. Аз лично смятам, че аналогията с алкохолика не е особено подходяща, обаче ако засега му върши работа, трябва да го смятаме за невинен до доказване на противното.

Да смятаме Крисчън за невинен до доказване на противното. Тази мисъл ме накара да се намръщя.

- В емоционално отношение Крисчън е юноша, Ана. Напълно е пропуснал тази фаза от живота си. Насочил е цялата си енергия към бизнес успеха си и е надминал всякакви очаквания. Само че емоционалният му свят трябва да навакса.

- И как мога да му помогна аз?

Доктор Флин се засмя.

- Просто продължавайте да правите това, което правите. - И ми се ухили. - Крисчън е на седмото небе. Направо е радост за очите ми.

Изчервих се и богинята в мен сама се прегърна от радост. Нещо обаче ме смущаваше.

- Може ли да ви задам още един въпрос?

- Разбира се.

Дълбоко си поех дъх.

- Донякъде ми се струва, че ако не беше толкова пречупен, нямаше да... ме желае.

Психиатърът изненадано повдигна вежди.

- Имате много негативно мнение за себе си, Ана. И честно казано, това говори повече за вас, отколкото за Крисчън. Не е точно като неговото отвращение от себе си, но ме изненадвате.

- Ами, само го вижте... и после вижте мен.

Доктор Флин се намръщи.

- Вече го направих. Виждам един привлекателен млад мъж и една привлекателна млада жена. Защо не се възприемате като привлекателна, Ана?

„О, не...“ Не исках да говорим за мен. Вторачих се в пръстите си. Рязко почукване на вратата ме стресна. Крисчън влезе в стаята, ядосано вперил очи в нас. Изчервих се, а Флин благодушно се усмихна на Крисчън.

- Заповядай, Крисчън.

- Струва ми се, че времето изтече, Джон.

- Почти, Крисчън. Седни при нас.

Крисчън седна, този път до мен, и собственически постави ръка върху коляното ми. Това не остана незабелязано от психиатъра.

- Имате ли други въпроси, Ана? — попита ме доктор Флин с очевидна загриженост. Мамка му... не биваше да задавам последния въпрос. Поклатих глава.

- Крисчън?

- Днес не, Джон.

Флин кимна.

- Може би няма да е зле двамата да дойдете пак заедно. Сигурен съм, че Ана ще има още въпроси.

Крисчън неохотно кимна.

Изчервих се. Мамка му... той искаше да се разрови надълбо-ко. Крисчън стисна ръката ми, погледна ме напрегнато и тихо попита: