В мазето имаше кино - божичко! - и игрална зала. Хмм... какви игри можехме да играем там?
Госпожица Кели подчертаваше всевъзможни детайли, но самата къща наистина беше красива и се усещаше, че някога е била щастлив семеен дом. Сега изглеждаше позапусната, но това можеше да се поправи с малко нежни грижи.
Докато следвахме госпожица Кели по разкошното централно стълбище към втория етаж, едва сдържах вълнението си... къщата си имаше всичко, за което можеше да мечтае човек.
- Не можеш ли да направиш тази къща по-екологична?
Крисчън примига слисано.
- Трябва да питам Елиът, той е специалистът.
Госпожица Кели ни въведе в голямата спалня, чиито френски прозорци се отваряха към балкон, също с невероятна гледка. Можех да си седя на леглото и по цял ден да зяпам яхтите и променящото се време.
На този етаж имаше още пет спални. „Деца!“ Припряно оставих настрани тази идея. И без това вече трябваше да обмислям прекалено много неща. Госпожица Кели задълбочено обясняваше на Крисчън, че в имението можели да се построят конюшни. „Коне!“ Пред очите ми преминаха ужасяващи сцени от няколкото ми урока по езда, но Крисчън като че ли не я слушаше.
- Конюшнята ще е там, където сега е моравата, така ли? - попитах аз.
- Да - оживено потвърди госпожица Кели.
На мен лично моравата ми изглеждаше като място, където да лежиш във високата трева и да си правиш пикници, а не да препускат някакви четирикраки дяволски изчадия.
Когато се върнахме в голямата дневна, госпожица Кели дискретно изчезна и Крисчън отново ме изведе на терасата. Слънцето вече беше залязло и светлините на градчетата на Олимпийския полуостров блещукаха от отсрещната страна на Залива.
Крисчън ме притегли в прегръдката си и повдигна брадичката ми с показалец.
- Прекалено много за осмисляне, а? - попита ме с неразгадаемо изражение.
Кимнах.
- Исках да се уверя, че ти харесва, преди да я купя.
- Гледката ли?
Беше негов ред да кимне.
- Гледката е невероятна и къщата ми харесва както си е.
- Наистина ли?
Усмихнах се.
- Ти ме спечели още с моравата, Крисчън.
Устните му се разтвориха и той рязко си пое дъх, после на лицето му грейна широка усмивка, пръстите му изведнъж се заровиха в косата ми и устата му покри моята.
На връщане Крисчън беше в много по-добро настроение.
- Е, ще я купиш ли? - попитах аз.
-Да.
- И ще обявиш „Ескала“ за продан, така ли?
Той свъси вежди.
- Защо?
- За да платиш за... - Ох, естествено. Изчервих се.
Крисчън ми се подсмихна.
- Мога да си го позволя, повярвай ми.
- Харесва ли ти да си богат?
- Да. Покажи ми някой, на когото не му харесва - отвърна той малко навъсено.
Я по-добре да сменим темата.
- И ти ще трябва да се научиш да си богата, Анастейжа, ако ми кажеш „да“ - тихо каза Крисчън.
- Никога не съм се стремила към богатство, Крисчън.
- Знам. Затова те обичам. Но пък и ти никога не си гладна
— простичко прибави той. Думите му ми подействаха отрезвяващо.
- Какво ще правим сега? — попитах нарочно весело, за да сменя темата.
- Ще празнуваме. — Крисчън се отпусна.
„О!“
- Какво ще празнуваме, купуването на къщата ли?
- Вече успя да забравиш, така ли? Твоето назначаване за изпълняващ длъжността главен редактор.
- А, да! - Засмях се. Колкото и да е невероятно, наистина бях забравила. - Къде?
- Нависоко в моя клуб.
- В какъв твой клуб?
- Един от всичките.
Майл Хай Клъб се намираше на седемдесет и шестия етаж на Кълъмбия Тауър, по-високо дори от апартамента на Крисчън. Много модерно заведение, от което се разкриваше шеметна гледка към Сиатъл.
- Шампанско „Кристал“, мадам? - Той ми подаде чаша изстудено шампанско, когато се настаних на един от столовете на бара.
- О, благодаря ви, сър - кокетно наблегнах на обръщението, като му пърхах с клепки.
Крисчън ме погледна и очите му потъмняха.
- Да не би да флиртувате с мен, госпожице Стийл?
- Да, господин Грей, познахте. И какво ще направите?
- Със сигурност ще измисля нещо - тихо отвърна той. - Ела, масата ни е готова.
Докато отивахме към масата, Крисчън ме спря с ръка на лакътя и ми нареди:
- Иди си събуй бикините.
„О?“ По гърба ме полазиха тръпки на очакване.
- Върви - тихо изкомандва Крисчън.
Майчице мила, какво беше намислил? Не се усмихваше - изглеждаше абсолютно сериозен. Всички мускули под кръста ми се напрегнаха. Подадох му чашата си, рязко се обърнах и тръгнах към тоалетната.