О! Усмихнах му се и отвърнах:
- Подобно.
Очите му заблестяха.
- Много се радвам, че носиш рокля - прошепна той изкусително. И бам - желанието потече по и без това врящата ми кръв.
- Защо тогава не ме докосваш? - изсъсках.
- Липсва ли ти моето докосване? — Крисчън се ухили. Забавляваше се... копелето му с копеле.
- Да - кипнах аз.
- Яж - заповяда ми той.
- Значи няма да ме докоснеш, така ли?
- Няма. — Крисчън поклати глава.
„Какво?!“ Ахнах.
- Само си представи как ще се чувстваш, когато се приберем тихо каза той. - Нямам търпение да се приберем.
- Ти ще си виновен, ако се възпламеня тук, на седемдесет и шестия етаж - изскърцах със зъби аз.
- О, Анастейжа! Ще намерим начин да угасим огъня. - Крисчън ми се ухили похотливо.
Ядосано забих вилицата в костура. Богинята в мен лукаво присви очи и потъна в размисъл. И ние можехме да играем тази игра. Бях усвоила правилата по време на вечерята в „Хийтман“. Отхапах от рибата и тя буквално се стопи в устата ми. Затворих очи от наслада. Когато отново ги отворих, започнах да съблазнявам Крисчън Грей, като изключително бавно надигах роклята си и разкривах бедрата си.
Той за миг се вцепени и вилицата му увисна във въздуха.
„Докосни ме“.
Крисчън обаче продължи да яде. Лапнах още една хапка костур, без да му обръщам внимание. После оставих ножа си и прокарах длан но вътрешната страна на долната част на бедрото си, като леко почуквах по кожата си с върховете на пръстите си. Действаше разсейващо даже за самата мен, особено защото копнеех да ме докосва. Крисчън отново замръзна. После каза тихо и дрезгаво:
- Знам какво правиш.
- Знам, че знаете, господин Грей - прошепнах. - Тъкмо това е смисълът. - Избрах една аспержа, погледнах го изпод клепки, после натопих стръка в соса холандез и започнах да въртя връхчето му вътре.
- Няма да си разменим местата, госпожице Стийл. - Крисчън се пресегна и взе аспержата от ръката ми - и за мое огромно изумление и досада отново успя да не ме докосне. Не, не беше честно, това не вървеше по плана. „Ха!“
- Отвори си устата - заповяда той.
Губех този сблъсък на воли. Отново го погледнах и видях, че сивите му очи пламтят. Съвсем лекичко разтворих устни и прокарах езика си по долната. Крисчън се усмихна и очите му потъмняха още повече.
- По-широко - каза той и също разтвори устни, за да видя езика му. Вътрешно простенах и прехапах долната си устна, после направих каквото ми казваше.
Чух го рязко да си поема дъх - и той не беше железен. Добре, най-после пробивах защитата му.
Без да откъсвам очи от него, поех аспержата в устата си и засмуках края й леко... деликатно... Сосът напълни устата ми със слюнки. Захапах стръка и тихо простенах.
Крисчън затвори очи. „Да!“ Когато пак ги отвори, зениците му бяха разширени. Това ми оказа моментално въздействие. Изпъш-ках и се пресегнах да докосна бедрото му. За моя изненада той ме сграбчи за китката с другата си ръка.
- О, не, недейте, госпожице Стийл. - Вдигна ръката ми към устата си и леко докосна кокалчетата на пръстите ми с устните си. Заизвивах се на стола си. Най-после! Още, моля те!
- Без докосване - тихо ме смъмри Крисчън и върна дланта ми върху моето коляно. Адски досадно - този кратък контакт беше абсолютно незадоволяващ.
- Не играеш честно. - Нацупих се.
- Знам. - Той вдигна чашата си с шампанско в наздравица и аз го последвах.
- Поздравявам ви с повишението, госпожице Стийл. - Чук-нахме се.
- Да, случи се доста неочаквано. - Изчервих се, а Крисчън се навъси, сякаш през ума му минаваше неприятна мисъл.
- Яж - изкомандва той. - Няма да се приберем вкъщи, докато не си изядеш всичко. Тогава наистина ще го отпразнуваме. - Изражението му беше толкова секси, толкова похотливо, толкова властно, че се разтопих.
- Не съм гладна. Искам друго.
Крисчън поклати глава. Забавляваше се неимоверно, но въпреки това ме изгледа с присвити очи.
- Яж, иначе още сега ще те преметна през коляното си и ще направим шоу на другите гости.
Думите му ме накараха да се заизвивам на мястото си. Нямаше да посмее! Той и неговата сърбяща го длан! Силно стиснах устни и се вторачих в него. Той взе една аспержа и потопи върха й в соса.
- Изяж я - прошепна тихо и съблазнително.
С готовност се подчиних.
- Наистина не се храниш достатъчно. Отслабнала си, откакто се познаваме. - Гласът му звучеше нежно.
Не ми се мислеше за теглото ми. Всъщност ми харесваше да съм слаба. Преглътнах аспержата.
- Искам само да се приберем и да се любим - казах тъжно.
Крисчън се ухили.
- Аз също. Яж.
Неохотно насочих вниманието си към чинията и започнах да ям. Честно, бях си събула бикините и така нататък. Чувствах се като малко дете, на което са отказали сладкиши. Той беше страшно възбуждащ, прелестен, секси, палав - и само мой.