- Ана! - извика тя, откъдето и да се обаждаше.
- Кейт! Прибра ли се? Липсваш ми.
- И ти на мен. Имам много да ти разправям. На летището сме с мъжа на живота ми - изкиска се тя по възможно най-нетипич-ния за нея начин.
- Супер. И аз имам много да ти разправям.
- В квартирата ли ще се видим?
- Ще излизам на по чаша с Хосе. Ела с нас.
- Хосе в Сиатъл ли е? Непременно! Прати ми есемес къде сте.
- Добре.
- Добре ли си, Ана?
- Да, бива.
- Още ли си с Крисчън?
-Да.
- Добре. Хайде, чао засега!
Леле-мале! Кейт се беше прибрала. Как да й разкажа за всичко, което се бе случило? Трябваше да го запиша, за да не забравя нещо.
След час служебният ми телефон иззвъня. „Крисчън?“ Не, обаждаше се Клер.
- Само какъв мъж пита за теб на рецепцията! Откъде ги познаваш всичките тия секси пичове, Ана?
Трябваше да е Хосе. Погледнах си часовника - шест без пет. По тялото ми пробягаха леки тръпки на възбуда. Не го бях виждала цяла вечност.
- Хей, Ана! Изглеждаш страхотно. Станала си истинска жена!
Само защото носех тази рокля... божичко!
Хосе ме прегърна и измърмори изумено:
- И колко си висока!
- Това е заради токчетата, Хосе. И ти не изглеждаш зле.
Носеше дънки, черна тениска и фланелена риза на черно-бяло каре.
- Ще си взема нещата и можем да тръгваме.
- Супер. Ще те почакам тук.
Взех две бири от претъпкания бар и тръгнах към масата, на която седеше Хосе.
- Успя ли да намериш апартамента на Крисчън?
- Да. Не съм влизал вътре. Оставих снимките при сервизния асансьор. Взе ги някой си Тейлър. Мястото изглежда голяма работа.
- Да. Трябва да видиш какво е вътре.
- Нямам търпение. Ана,Сиатъл ти се отразява добре.
Изчервих се и се чукнахме с шишетата. Всъщност добре ми се отразяваше Крисчън.
- Разкажи ми как мина изложбата.
Той засия и се зае да ми разправя надълго и широко. Не успял да продаде само три от снимките си - изплатил целия си студентски заем и дори му останали малко пари.
- И получих поръчка за няколко пейзажа от Портландското бюро по туризма. Супер, а? - гордо завърши Хосе.
- О, това е чудесно! Но няма ли да ти попречи на ученето?
- Ами... След като вас вече ви няма, плюс три от момчетата, с които често излизахме, ми остава повече време.
- И не си ангажиран с някоя секси мацка, така ли? Когато се видяхме предишния път, около теб се навъртаха половин дузина мадами.
- Не, Ана. Никоя от тях не е жена за мен - изперчи се той.
- А, естествено. Хосе Родригес - големият мачо! - Изкис-ках се.
- Ей, и аз си имам звездните мигове, Стийл. - Изглеждаше някак наранен. Скастрих се наум и се опитах да го успокоя.
- Разбира се, че имаш.
- Е, как е Грей? - попита Хосе с внезапно охладнял глас.
- Добре е. Добре сме.
- Та значи е сериозно, викаш?
- Да. Сериозно е.
- Не е ли прекалено стар за теб?
- О, Хосе. Знаеш ли какво казва майка ми — че съм родена възрастна.
Той кисело сви устни.
- Как е майка ти? - И с тези думи ние напуснахме опасната зона.
- Ана!
Обърнах се и видях Кейт и Итън. Тя изглеждаше великолепно: изрусяла от слънцето светлорижа коса, златист тен, сияйнобя-ла усмивка и адски стройна в бялата си фланелка и тесни бели джинси. Всички погледи бяха вперени в нея. Скочих от стола и я прегърнах. О, колко ми липсваше тази жена!
Кейт ме отблъсна от себе си и ме задържа на една ръка разстояние, за да ме огледа внимателно. Изчервих се под оценяващия й поглед.
- Отслабнала си. Много си отслабнала. И ми се струваш променена. Пораснала. Какво става? - майчински закудкудяка тя. -Роклята ти ми харесва. Добре ти стои.
- Откакто замина, се случиха страшно много неща. Ще ти разправям по-късно, когато останем сами. - Просто още не бях готова за инквизицията на Катрин Кавана.
Тя ме изгледа подозрително.
- Добре ли си?
- Да. - Усмихнах й се. Макар че щях да съм по-спокойна, ако знаех къде е Крисчън.
- Супер.
Обърнах се към брат й.
- Здрасти, Итън.
Той ме прегърна и Хосе му се намръщи.
- Как мина обядът с Мия? - попитах.
- Интересно - загадъчно отвърна Итън.
- Итън, познаваш ли Хосе?
- Срещали сме се веднъж - измърмори Хосе, преценявайки го с поглед, докато двамата се ръкуваха.
- Да, у Кейт във Ванкувър - каза Итън и му се усмихна любезно. - Хубаво, а сега кой иска нещо за пиене?
Отидох в тоалетната. Докато бях там, пратих есемес на Крисчън къде сме, в случай че иска да се присъедини към нас. Нямах пропуснати обаждания и имейли от него. Това не беше в негов стил.